Определение № 85 от 20.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 791/2018 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба, депозирана от подсъдимия Х. А. А., срещу разпореждане от 09.07.2018г. на съдията-докладчик по в.н.о.х.д. № 32/2018г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас за връщане на касационна жалба. В жалбата се възразява срещу постановеното с атакуваното разпореждане връщане на касационната жалба срещу решение № 31 от 05.06.2018г. по в.н.о.х.д. № 32/2018г. на АС – гр. Бургас като просрочена. Претендира се възстановяване на срока. Излагат се съображения по същество, относими към обжалването на въззивния съдебен акт, с който е потвърдена осъдителната първоинстанционна присъда. В писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Посочва се, че касационната жалба, подадена от подсъдимия срещу решението на апелативния съд, не е подадена в законоустановения срок. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба на подсъдимия и материалите по делото намери за установено следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна. С решение № 31 от 05.06.2018г. по внохд № 32/2018г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас е потвърдена първоинстанционната присъда № 2 от 11.01.2018г. по нохд №715/2017г. на Сливенски окръжен съд. Решението е изпратено на подс. Х. А. чрез началника на затвора гр. Бургас и съобщението е получени лично от него на 07.06.2017г., което е удостоверено в приложения по делото отрязък. Касационната жалба срещу посоченото решение е била подадена от подсъдимия на 27.06.2018 г. чрез администрацията на затвора, където е била регистрирана с № 2664 от 27.06.2018г. Жалбата също така не е била подписана от жалбоподателя и не е отговаряла и на изискването по чл. 351, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК. На 29.06.2018г. така подадената касационна жалба, адресирана директно до председателя на ВКС, е постъпила в регистратурата на касационния съд. На 02.07.2018г. с писмо на зам. председател на ВКС и председател на наказателна колегия касационната жалба е била изпратена по компетентност на Апелативен съд – гр. Бургас за надлежното ѝ администриране. С разпореждане от 09.07.2018г. на съдията-докладчик по в.н.о.х.д. № 32/2018г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас е постановено връщане на касационната жалба на основание чл. 351, ал. 5, т. 2 от НПК като просрочена. Направена е и констатацията за нередовност поради неподписване от жалбоподателя. Изложената фактология налага извод, че касационната жалба на подс. А. срещу въззивното решение на Бургарски АС е просрочена – не е подадена в срока по чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК, поради което същата е процесуално недопустима. Срокът за обжалване на въззивното решение за подс. Х. А. е започнал да тече от присъствения ден, следващ връчването на решението – 08.06.2018г. и е изтекъл на 22.06.2018г. Видно е, че подадената от подсъдимия чрез администрацията на затвора на 27.06.2018 г. жалба е депозирана след изтичане на законоустановения петнадесет дневен срок. Поради това правилно и законосъобразно съдията-докладчик с атакуваното разпореждане е постановил връщането й. Обстоятелството, че жалбата е била просрочена, е дало основание за нейното връщане, без да е било необходимо да се изпълнява процедурата по отстраняване на другия недостатък – липсата на подпис на жалбоподателя. Претенцията на подс. Х. А. за възстановяване на срока е неправилно заявена в частната жалба срещу разпореждането за връщане и по нея касационната инстанция не е оправомощена да се произнесе. По изложените съображения ВКС прие, че искането в частната жалба - предмет на разглеждане в настоящето производство, за отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба, следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 351, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2, вр. ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение