Определение № 10563 от 23.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10684/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК във връзка с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез юрк. Соколова и юрк. Христов, против определение от 13.08.2026 г., постановено по адм. д № 523/2026 по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на Първо отделение, с което е спряно действието на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г.) и изменените с нея разпоредби на чл. 1, ал. 1, т. 2 а; чл. 7, ал. 2, ал. 3 в частта "и 2"; глава 2а; чл. 9, ал. 5 в частта "извън случаите по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4"; чл. 10, ал. 2 и ал. 4, т. 5; чл. 11, ал. 1 в частта " а в случаите по чл. 7, ал. 2, т. 2- 4 - признатата правоспособност"; чл. 12, ал. 7, изр. трето; чл.16, ал. 1, т. 8 и ал. 2 в частта "по отношение на вещите лица по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 - и министърът на правосъдието"; чл. 38, ал. 3, т. 6 и ал. 4, т. 6 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр.103 от 06.12.2024 г.), както и § 13 и § 14 от Заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица ( обн. ДВ, бр. 89 от 24.10.2025 г.) до приключване на адм. дело № 523/2026 г. по описа на Върховния административен съд с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че съдът неправилно е спрял действието на оспорените разпоредби, тъй като липсват убедителни доказателства, че от действието на тези разпоредби биха настъпили конкретни и трудно поправими вреди. Сочи се, че жалбоподателят няма придобито право на постоянен доход от тази дейност, поради което твърдяното засягане на имуществената му сфера не притежава характеристиките на пряка и сигурна вреда. Моли се обжалваното определение да се отмени. Ответниците – Р. Б. Ш., инж. К. С. Н., Б. М. И. и В. Н. В. в писмени становища поддържат неоснователност на частната жалба. Ответниците – С. Л. Ш., А. Б., Г. Д. П., С. М. М., М. Г. М., А. П. П., Ж. Х. Е., С. В. В., В. К. Д., С. К. Д., Б. В. В., Д. М. Д., Л. К. Л., В. С. К., В. Д. Н., М. С. М., С. Р. В., С. Н. Н., Е. Б. Ц. и Ж. М. С. не изразяват становища по частната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Тричленният състав на ВАС е сезиран с жалба подадена от Б. М. И. и В. Н. В., чрез процесуалния им представител адв. А. Ангелов, против чл.6, ал. 4; чл. 7, ал. 1, т. 5; чл.7, ал. 2; чл.7, ал. 3, т. 4; глава втора „а“; чл.10, ал. 1, т. 3; чл. 10, ал. 1, т. 8, чл. 10, ал. 4, т. 5; чл.11; чл.12, ал. 6; чл.12, ал. 7; чл. 16, ал.1, т. 8; чл.16, ал. 2; чл. 19, ал.1 по отношение на израза „включително и когато е служител на МВР или служител на Прокуратурата на Република България, назначен на експертна длъжност; чл.21; чл.22; чл.23, ал. 3; чл.27, ал. 1, изр. 2; чл. 38, ал. 3, т. 6; чл. 38, ал. 4, т. 6 от Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп., бр. 103 от 06.12.2024 г.), както и срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица ( обн. ДВ, бр.89/2025 г., в сила от 01.11.2025 г.), издадена от министъра на правосъдието. Подадена е и жалба от инж. К. С. Н. срещу глава втора и глава втора „а“ от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп., бр. 103 от 06.12.2024 г., изм. и доп. ДВ, бр. 89 от 24.10.2025 г., по която е образувано адм. дело № 704/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, присъединено към адм. д. 523/2026 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на Първо отделение. Към цитираното производство е присъединено още адм. дело № 2806/2026 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, образувано по жалба на А. Б., чрез адв. Б. Димов срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н- 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г.) и всички изменени с нея разпоредби на: чл. 1, ал. 1; чл. 1, ал. 1, т. 2а; чл. 7; чл.7, ал. 1; чл. 7, ал. 2; глава 2а; чл. 9, ал. 5; чл. 10; чл. 10, ал. 1; чл. 10, ал. 1, т. 4; чл. 10, ал. 1, т. 6; чл. 10, ал. 2; чл.10, ал. 3; чл. 11, ал. 1; чл. 12; чл 12, ал. 3; чл. 12, ал. 4; чл. 12, ал. 5; чл.12, ал. 6; чл. 12, ал. 7; чл. 14; чл. 14, ал. 1; чл. 14, ал. 3; чл. 14, ал. 4; чл. 15, ал. 2; чл. 16; чл.16, ал. 1; чл. 16, ал. 1, т. 2; чл.16, ал. 1, т. 8; чл.16, ал. 2; чл. 38; чл. 38, ал. 3; чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр. 103 от 06.12.2024 г.). Присъединено е и адм. дело № 653/2026 г. по описа на ВАС, Трето отделение, образувано по жалба на С. К. Д., С. В. В., В. К. Д. и Ж. Х. Е., чрез адв. И. Андреевски против Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица ( обн. ДВ, бр.89/2025 г., в сила от 01.11.2025 г.), издадена от министъра на правосъдието. В хода на производството е постъпила молба от Р. Б. Ш., чрез пълномощника му В. Шуманов, с която се иска спиране действието на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г.) и изменените и допълнени с нея разпоредби на чл. 1, ал. 1, т.2а; чл. 7, ал. 2, ал. 3 в частта "и 2"; глава 2а; чл. 9, ал. 5 в частта "извън случаите по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4"; чл. 10, ал. 2 и ал. 4, т. 5; чл. 11, ал. 1 в частта " а в случаите по чл. 7, ал. 2, т. 2- 4 - признатата правоспособност"; чл. 12, ал. 7, изр. трето; чл.16, ал. 1, т. 8 и ал. 2 в частта "по отношение на вещите лица по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 - и министърът на правосъдието"; чл. 38, ал. 3, т. 6 и ал. 4, т. 6 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр.103 от 06.12.2024 г.), както и § 13 и § 14 от Заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, обн. ДВ, бр. 89 от 24.10.2025 г., до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Искането за спиране е аргументирано с твърдението, че след 12.08.2026 г. вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи, които не са положили или не са положили успешно изпит за признаване на правоспособност, не могат да бъдат назначавани за вещи лица, съответно не биха имали възможност да получат възнаграждения за експертизите, които не са им възложени, което според молителя представлява пропусната полза по см. на чл. 82 от ЗЗД и би могло да причини значителна и трудно поправима вреда за него и другите вещи лица. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е спрял действието на оспорените разпоредби. За да постанови този резултат тричленният състав на ВАС, след анализ на разпоредбата на чл.190, ал.1 във вр. с чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК и предпоставките за спиране на предварителното изпълнение е приел, че оспорващият Р. Ш. е вещо лице, вписано като такъв в списъците, утвърдени от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебния район на Окръжен съд Благоевград и Административен съд - Благоевград за 2025 г. и за 2026 г., в клас “Съдебни инженерно-технически експертизи", 5.2. Съдебни автотехнически експертизи. Установил е, че след проведени два изпита за признаване за правоспособност - на 21.02. (първа част) и 22.02. (втора част) и на 07.03. (първа част) и 08.03.2026г. (втора част), успешно издържалите изпита са общо 47 лица за цялата страна, като измежду тях не е цитираният жалбоподател. Въз основа на така установеното е обоснован извод, че за оспорващия и за останалите вещи лица, които не са издържали или не са издържали успешно изпита за признаване на правоспособност, въведен с процесните оспорени изменения и допълнения на Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г., издадена от министъра на правосъдието, действието на подзаконовия нормативен акт ще причини значителни и труднопоправими вреди. Този извод е предпоставен от факта, че с изтичането на едногодишния срок по § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на НПК и неполагането от страна на лицата на съответния предвиден в Наредбата изпит за признаване на правоспособност в посочения срок, по силата на § 3, ал.4 от ПЗР на ЗИД на НПК съответните лица ще бъдат отписани от списъците на вещите лица и последните, няма да имат възможност да бъдат назначавани като вещи лица по съдебни автотехнически експертизи и няма да получават възнаграждения, с което се накърнява основното им конституционно закрепено право - право на труд. Изложени са още мотиви, че липсва яснота, дали след като или ако бъдат отписани след изтичането на този срок, същите ще могат да получат възнаграждения за работата си преди този момент, възложена им при условията на § 3, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на НПК, предвид което след изтичането на посочения едногодишен срок сериозно ще се затрудни работата на компетентните органи поради невъзможност да бъдат назначавани вещи лица по посочения вид съдебни експертизи, отговарящи на установените с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. изисквания, в това число задължителното полагане на изпит за признаване на правоспособност. Въз основа на гореизложеното е прието, че е налице обезпечителна нужда от спиране действието на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица ( обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г.) и съответните изменени и допълнени разпоредби на Наредбата, посочени в искането, до влизане в сила на окончателен съдебен акт по делото. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовия нормативен акт не спира действието му, освен ако съдът постанови друго. Тъй като не е предвиден процесуален ред и основания за това, следва по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 АПК, да се приложи разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК. Спиране на действието на оспорен подзаконов нормативен акт може да се постанови, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на вредите от действието на акта подлежат на доказване от молителя. За да бъде спряно действие на разпоредба от нормативен акт следва да са представени доказателства, от които по категоричен начин да се установи, че настъпването на значителна или трудно поправима вреда е в пряка причинна връзка с прилагането на оспорения текст. Наред с това, за да се приеме, че съществува основание за спиране молителят следва да установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите обществени права, които законът охранява. В настоящия случай това не е сторено, като посочените вреди са хипотетични, без да е доказана действителна вероятност от настъпването на такива, които да са в пряка връзка и да произтичат от действието на оспорения административен акт. В искането за спиране действието на оспорените разпоредби молителят твърди, че вещите лица, които не са положили или не са положили успешно изпит за признаване на правоспособност, не може да бъдат назначавани за вещи лица, съответно не биха имали възможност да получат възнаграждения за експертизите, които не са им възложени, което според молителя представлява пропусната полза. Изложените в искането доводи са изцяло хипотетични и сами по себе си не установяват наличието на основания за спиране. Доколкото молителят не обосновава действителна вероятност от настъпване на различни по характер вреди за в бъдеще, неправилно тричленният състав приема, че е налице обезпечителна нужда от спиране действието на оспорените разпоредби. Като се изхожда от твърденията на молителя, направени в искането за спиране, следва да се приеме, че преценката за основателност на искането изисква представянето на доказателства с оглед установяването им и на тяхната значителност или труднопоправимост, което в случая не е сторено. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на подзаконовия нормативен акт, законът е презюмирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение по силата на закона. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. Предвид непредставянето на такива доказателства, неправилно тричленният състав е спрял действието на оспорените разпоредби. Наред с това, основателно частният жалбоподател възразява, че жалбоподателят няма придобито право на постоянен доход от тази дейност, поради което твърдяното засягане на имуществената му сфера не притежава характеристиките на пряка и сигурна вреда, още повече може да се квалифицира като пропусната полза. Изложените в искането за спиране твърдения, че действието на оспорените разпоредби би могло да причини трудно поправими вреди на молителя и останалите вещи лица са необосновани, тъй като по см.на чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, никой не може да защитава от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи, какъвто случаят не е налице. Всяко засегнато от Наредбата лице разполага със самостоятелно право на преценка, дали да се присъедини към оспорването (арг. от чл. 189, ал. 2 АПК), както и дали да поиска спиране на действието на подзаконовия нормативен акт, а в случая въпреки многобройните жалбоподатели, единствено Ш. е подал молба за спиране по см. на чл. 166 от АПК. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК също урежда хипотезата, при която именно на оспорващия би могла да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. В случая общественият интерес е защитен с оборима презумпция, поради което, за да бъде уважено искане за спиране на действието на акта, жалбоподателят следва да установи предвидените в посочената разпоредба предпоставки. По делото не са представени доказателства, установяващи настъпването на сигурни, значителни или трудно поправими вреди за Р. Б. Ш., поради което следва да се направи извод, че не са налице основания за спиране действието на оспорените разпоредби. Тъй като тричленният състав е приел обратното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а искането за спиране на действието на оспорените разпоредби да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 196, във вр. с чл. 166 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,