Определение № 278 от 01.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1553/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АСК-Г-Актив"ЕООД против определение № 1337/16.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1806/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна срещу разпореждане от 18.12.2018 г. по т.д.№ 38/2013 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което на настоящия жалбоподател - ищец по делото - са дадени указания за заплащане на държавна такса по предявените искове. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение - за недопустимост на повторна преценка правилността на размера на указаната за дължима държавна такса, независимо от предходно проведено производство по чл.70 ал.2 ГПК, във връзка с определение за увеличение цената на исковете - позовавайки се на т.5 от TP № 5/12.07.2018 г.. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Счита относими дадените в същото TP указания, че „ в обхвата на обжалваемите по реда на чл.70 ал.2 ГПК съдебни актове попадат и определенията или разпорежданията, с които, в резултат на определяне на по-висока цена на иска, в сравнение с тази, посочена в исковата молба, е указано да се внесе по-висока държавна такса,,. Претендира се отмяна на въззивното определение и връщане на делото за произнасяне на въззивния съд по същество по частната жалба. Съображенията относно неправилността на първоинстанционното разпореждане са неотносими към настоящото произнасяне. Ответната страна - „Банка ДСК „АД - оспорва частната жалба, поддържайки, като правилни, съображенията на въззивния съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С атакуваното пред Софийски апелативен съд разпореждане от 18.12.2018 г. по т.д.№ 38/2013 г. на Окръжен съд Кюстендил са дадени указания, за внасяне на дължима държавна такса, определена след и въз основа на резултата от предходно проведено и приключило, с влязло в сила определение на същия съд от 20.04.2016 г., производство по чл.70 ал.2 ГПК - определяне цена на исковете, предвид увеличението й от съда, спрямо поддържаната от ищеца. За да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането от 18.12.2018 г. на Окръжен съд Кюстендил, Софийски апелативен съд, изрично позовавайки се на т.5 от TP № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че като съдържащо имплицитно произнасяне относно цената на исковете, разпореждането не е обжалваемо, тъй като въпросът относно цената на исковете / увеличена спрямо поддържаната от ищеца / вече е бил предмет на произнасяне и инстанционен контрол от въззивна инстанция, приключил с влязъл в сила съдебен акт. В качеството му на разпореждане по отстраняване нередовност на исковата молба, същото не подлежи на самостоятелен контрол, доколкото не се явява преграждащо за производството, а такъв би бил допустим срещу евентуално разпореждане за връщане на исковата молба, поради неотстраняване нередовностите й, в частност незаплатена държавна такса, в качеството му на преграждащо развитието на производството, съгласно чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Правилни са съображенията на съда, че, като разрешен предходно, въпросът относно цената на исковете не подлежи на повторен контрол по реда на чл.70 ал.2 ГПК, а в качеството му на разпореждане за оставяне без движение исковата молба, с цел отстраняване нередовности на същата, разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване, които последни мотиви жалбоподателят не оспорва. Несъстоятелно е позоваването на мотивите към т.5 от TP № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В пар.З от същите се има предвид имплицитно произнасяне по увеличение цената на иска, извън нарочно определение по чл.70 ал.1 ГПК, но все в рамките на преклузивния срок, съгласно същата разпоредба, с което и в резултат на определената по-висока цена на иска делото е препратено на друг съд, по правилата на родовата подсъдност или е указано внасянето на държавна такса. Тезата на жалбоподателя не би могла да се сподели предвид наличието на преклузивен срок за повдигане на спора за цената на иска, от ответника или служебно от съда. Повторно произнасяне по този спор, след разрешаването му, при това в нарочно производство по чл.70 ал.2 ГПК, би могло да е в противоречие със законовата преклузия. Затова и в същото Тълкувателно решение - пар.З т.5 от мотивите, съдът квалифицира хипотезите на определена различна родова подсъдност указано внасяне на държавна такса, като последица от увеличение на иска, с нормата на чл.70 ал.2 ГПК, независимо от диспозитива различен от този на определение по чл.70 ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение