Решение № 4129 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6082/2015 г.

Решение № 4129 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6082/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Враца против решение № 86 от 27.02.2015 г., постановено по адм. д. № 644/2014 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отменен АУЗД № 000235/9.10.2014 г. на орган по приходите в Дирекция "МДТ", община Враца, потвърден с решение от 10.11.2014 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" - Враца и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото; неправилен е изводът за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаване на административния акт. Според касатора АУЗД е законосъобразен, тъй като са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства, съобразени са материалноправните разпоредби. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "Булнед" ЕООД - в несъстоятелност, гр. Враца жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът "Булнед" ЕООД - в несъстоятелност, със седалище в гр. Враца, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт - АУЗД № 000235/9.10.2014 г. на орган по приходите в Дирекция "МДТ", община Враца, е издаден след извършена служебна проверка от орган по приходите при община Враца, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. С АУЗД органът е установил задължения в тежест на дружеството "Булнед" - в несъстоятелност, съобразно подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ и чл. 54 ЗМДТ, за ДНИ, ТБО и ДПС за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. От приложените декларации съдът е заключил, че дружеството е декларирало недвижим имот - земя и сграда в гр. Враца; нежилищен имот - земя и четири производствени обекти в гр. Враца, Промишлена зона и пътни превозни средства. Първоинстанционният съд, след като е разгледал относимите материалноправни норми, по същество е приел, че оспореният АУЗД, потвърден с решение на директора на Дирекция "МДТ" при община Враца, е издаден от компетентен орган, но при издаването му е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК - липсват фактически основания за издаването му, както и разпоредителна част на акта. Тъй като е нарушено императивното изискване за форма на административния акт, то съдът го е приел за незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган. Според Административен съд - Враца мотиви не са изложени нито по отношение на начина, по който е формирана таксата за битови отпадъци, нито по отношение начина, по който е определен размерът на дължимия данък за недвижимите имоти и за пътните превозни средства. Решението е неправилно. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В конкретния случай данъчните задължения са установени с акт за установяване на задължения (чл. 107 ДОПК). В глава ХV от ДОПК "Данъчно-осигурителен контрол" е посочено изрично съдържанието на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма предвидено такова и съгласно § 2 от ДР на ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК. Оспореният АУЗД № 000235/9.10.2014 г. е издаден в писмена форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила по ДОПК. В акта е посочено фактическото и правно основание за постановяването му, а именно чл. 107, ал. 3 ДОПК, като задълженията се определени въз основа на представени данъчни декларации по чл. 14 и чл. 54 ЗМДТ, подадени пред общинската администрация от дружеството, въз основа на които е издаден и партиден данъчен номер на всеки от обектите за оценка, като задълженията са посочени в акта по партиден номер. С оспорения АУЗД органът е проследил - в табличен вид - дължимите и неизплатени суми по задълженията за ДНИ по партиден номер за всеки от имотите за съответната година, дължими суми, внесени и респ., непогасени задължения; общо дължимите суми за ТБО за всяка календарна година за всеки от имотите по отделните партиди, с отбелязване за закрити такива; съответните суми, дължими и заплатени, за всяка година за всяко от декларираните превозни средства. Органът е посочил в акта си и относимия размер на таксата за битови отпадъци за периода 2010 г. - 2013 г. за ТБО по дейности за нежилищни имоти на територията на гр. Враца за юридическите лица. По отношение на размера на задълженията за ТБО, доколкото действително липсва разграничение по видове услуги, същото в случая няма характера на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за формална и процесуалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Касае се за публично общинско вземане, чийто размер е определяем, доколкото базата за определяне на ТБО е данъчната оценка или отчетната стойност на имота, съобразно подадените от собственика данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ с приложения към тях, в които са посочени стойностите на имотите. Задължението за отделните услуги по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е определено в промили с наредба на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ. Определяеми са и задълженията за ДНИ и ДПС, доколкото в декларациите е посочена отчетната/данъчната стойност на имотите, при съобразяване с относимите разпоредби на Наредбата за съответните периоди за изчисление на ДНИ. Въз основа на талоните на превозните средства с вписаните в тях технически данни също е проверим по основание и размер определения данък за пътни превозни средства. Следователно, въз основа на съдържащите се в акта фактически и правни основания първоинстанционният съд може да провери неговата материална законосъобразност. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 и ал. 4 ДОПК, в производство пред Административен съд - Враца последният се явява съд по същество и е следвало да се произнесе по дължимостта на задълженията, въз основа на всички събрани доказателства, като и двете страни в първоинстанционното производство разполагат с всички процесуални възможности за ангажиране на доказателства. Първоинстанционният съд, въпреки задължението да произнасяне по същество на спора, т. е. относно установяване на спорните административни правоотношения, в случая относно размера на установените с АУЗД задължения, е приложил нормата на чл. 160, ал. 3 ДОПК като е върнал преписката на административния орган за изпълнение на указанията по прилагане на закона, въпреки липсата на предпоставките по посочената правна норма. Изложеното налага извод, че при разглеждане на делото е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което спорът е останал неизяснен откъм фактическа страна. След отмяна на обжалваното решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да събере надлежни доказателства за това намират ли се имотите в район, за който през процесния период община Враца е организирала и реално е извършвала предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Наред с това следва да се установи подавало ли е "Булнед" ЕООД - в несъстоятелност декларация по наредбата на общинския съвет, в която да посочи вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци през годината, както и заявление за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Следва да събере доказателства за собствеността на описаните в акта превозни средства и дали спрямо тях са настъпили правопогасяващи факти през процесния период за дължимостта на данъка. Съдът е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - чл. 168 АПК. В случая, без да изпълни задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК и да даде указания за представяне на доказателства, съдът необосновано и без наличието на данни по делото е приел незаконосъобразност на административния акт. С оглед на принципа за служебното начало, визиран в чл. 171, ал. 4 АПК първоинстанционният съд е следвало да положи усилия за установяване на обективната истина, а именно - да насочи страните относно представяне на доказателства - гласни и писмени, вкл. съдебни експертизи, за установяване на относимите факти и обстоятелства. Съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът не е изпълнил и задължението си да укаже на страните, че за обстоятелства от съществено значение за решаване на делото не сочат доказателства, с което е нарушил съдопроизводствените правила. Дадените от съда указания в разпореждането за разпределение на доказателствената тежест са формални и не санират констатирания порок на решението. Предвид изложеното, Върховният административен съд