Определение № 1488 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 639/2026 г.
ВАСВторо отделение10.02.2026 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 32165 от 02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7045/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Индастриъл кейтъринг“ ЕООД срещу заповед № ДК-02-С-4/10.06.2025 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол София и производството по делото е прекратено. ОСЪЖДА „Индастриъл кейтъринг“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК 103792217 да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 47 сумата от 40,90 (четиридесет евро и деветдесет евроцента) разноски по делото. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Индастриъл кейтъринг“ ЕООД, гр. Варна, срещу определение № 32165 от 02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7045/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № ДК-02-С-4/10.06.2025 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол София и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като има правен интерес да оспорва издадения административен акт, в качеството си на организация (юридическо лице-търговско дружество), чиито права, свободи и законни интереси са нарушени и застрашени от него и за която актът поражда задължения. Моли определението в оспорената част да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – началник на Регионалната дирекция за национален строителен контрол София (РДНСК София), в писмен отговор, чрез гл. юрк. Младенова, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на „Синкевица“ ЕООД, гр. София, срещу заповед № ДК-02-С-4/10.06.2025 г., издадена от началника на РДНСК София, с която на основание чл.225, ал.1 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: „Смукателна вентилационна инсталация, обслужваща „Заведение за обществено хранене-ресторант“ на кота -1.70 “, в сграда, находяща се в имот с идентификатор 68134.1932.1493 по КККР гр. София, УПИ ІV-1492,1493, кв.3, м. „Манастирски ливади- запад“, по плана на гр. София, с административен адрес: гр. София, [улица]. Жалба срещу същата заповед подава и частният жалбоподател „Индастриъл кейтъринг“ ЕООД, като по оспорването е образувано адм. дело № 7107/ 20025г. по описа на същия съд. С определение № 32165 от 02.10.2025 г. по адм. дело № 7045/2025 г. по описа на Административен съд София-град, второто дело е присъединено към първото за общо разглеждане. Със същия съдебен акт съставът на административния съд приема, че жалбата на „Индастриъл кейтъринг“ ЕООД е недопустима, тъй като дружеството не е адресат на акта и няма правен интерес от оспорване. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, с определението в оспорената част, жалбата на дружеството е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Тези изводи са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Съставът на административния съд правилно приема, че „Индастриъл кейтъринг “ ЕООД не разполага с процесуална легитимация да оспори заповед № ДК-02-С-4/10.06.2025 г., издадена от началника на РДНСК София. Лицата с правен интерес да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на заповедта, с оглед възникналото за тях задължение да извършат фактическото премахване на строежите, след влизането й в законна сила. Такъв интерес имат и лицата, които имат качеството на извършител на строежа или негов собственик и/или възложител, независимо дали са адресати, тъй като това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. В конкретния случай, дружеството – частен жалбоподател не е адресат на заповедта, в негова тежест не са разпоредени каквито и да било задължения, поради което няма правен интерес от оспорването й. Същевременно не се установява дружеството да е извършител на строежа или да притежава вещни права върху наредения за премахване строеж. Обстоятелството, че ползва търговския обект и наредения за премахване строеж на основание сключен договор за наем със собственика „Синкевица“ ЕООД, не го включва в някоя от изброените по-горе категории лица и не обуславя правен интерес от оспорване на заповедта, с оглед посочените по-горе правни норми. Следователно, правилен е изводът на съда, че заповедта не засяга пряко правата и законните интереси на оспорващото дружество и не създава задължения за него, поради което за „Индастриъл кейтъринг“ ЕООД не е налице правен интерес от оспорване на административния акт. Това обоснова законосъобразност на крайните извод на административния съд за недопустимост на подадената жалба, оставянето ѝ без разглеждане и прекратяване на съдебното производство в тази част при условията на чл. 159, т. 4 АПК. Възражението в частната жалба, че дружеството е възложител на строежа, тъй като е посочен като такъв в констативен акт № 2022-32/ 05.10.2022г., съставен от служители на район „Витоша“, Столична община, е неоснователно. По смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ „възложител" на строеж е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон". Частният жалбоподател, който ползва обекта на облигационно основание, факт, посочен и в цитирания констативен акт, не е попада в тези категории лица. Освен това посоченият констативен акт не е част от административната преписка по издаване на заповедта, поради което е без значение за делото. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по частната жалба се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл.25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ, частният жалбоподател следва да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол сумата 40,90 евро, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
10- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 37 ЗПП
- чл. 161, ал. 1 ЗУТ
- чл. 225, ал. 1 ЗУТ
- чл. 225, ал. 5 ЗУТ
- чл. 225, ал. 6
- чл. 229
- чл. 25, ал. 3