Решение № 4410 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2018 г.

Решение № 4410 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2295 от 20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1747 от 2017 г. по описа на Административен съд - П., в частта, с която е отменен и изменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г. на ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 292/25.05.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неустановено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на облагането по аналог. Намира, че е доказано реалното осъществявяне на неосчетоводените от ревизирания доставки по посочените фактури. Сочи, че стоките по тях са продадени впоследствие и приходите от тях са укрити. Акцентира, че за тези доставки от ревизирания е следвало да бъде начислен ДДС. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и иска отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата в тази й част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "П. С." ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г. на ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 292/25.05.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който на "П. С." ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 37 824,65 лв., с прилежащи лихви от 7623,48 лв., както и за корпоративен данък за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно със съответните лихви за забава. За да достигне до извод за частична основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатация за обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Наличието му е обосновано с издадените на ревизирания фактури от "А. А." ЕООД, "БББ - Дистрибуция и логистика" ЕООД, "Бета - 12 - Иванови" ООД, "Денимо - АМ" ЕООД, ЕТ "Чино - Н. Ч.", "Р. -1" ООД, "Т. П. К." ООД, "Г. А." ООД, "Паралел" ЕАД, "Мареа БГ" ООД и "Г. Г." ЕООД, които не са осчетоводени от получателя. При извършените насрещни проверки на издателите на фактурите, дружествата са представили доказателства за кадровата си и материална обезпеченост, обяснения за транспорта на стоките, ведно с пътни листове и уточнение на имената и ЕГН-та на лицата, доставили стоките до обекта на ревизираното лице, както и информация за товарните автомобили, с които е извършен превозът. Посочили са, че част от фактурите са платени в брой, а тези, издадени от "Паралел" ЕАД и "Геномакс груп" ЕООД - по банков път. Анализирайки събраните доказателства приходните органи са приели, че доставките по фактурите са реално извършени и впоследствие стоките са продадени от ревизирания, който не е отчел както разходите за покупките им, така и приходите от проследващите им продажби. След отчитане на размера на декларирания среден коефициент на надценка за съответния вид стоки органите по приходите са изчислили оборота на ревизирания по месеци, въз основа на което са достигнали до извода, че най- късно до 14.01.2013 г. дружеството е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. П. разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС те са определили за периода 29.01.2013 - 31.03.2016 г. дължими ДДС по осъществените от ревизирания облагаеми доставки, възлизащ общо на сумата от 37 824. 65 лв. При горните фактически констатации ревизиращите са счели, че следва да преобразуват финансовите резултати на дружеството за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в посока намерение с разходите са неосчетоводените доставки и в посока увеличение с приходите от последващите продажби на стоките. След редуциране на внесения от дружеството корпоративен данък за процесните периоди, те са установили размерите на допълнително дължимия корпоративен данък и следващите се лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Решаващият състав е приел, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на доставките по процесните фактури, с оглед на което необосновано ревизиращите са счели, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Предвид липсата на подписани между доставчиците и получателя приемо- предавателни протоколи, съдът е достигнал до извода, че стоките не са получени от ревизирания и не са предмет на последващи доставки, респективно - липсват укрити приходи и не е възниквало задължение за начисляване на ДДС в размер от 30 839,73 лв. Това заключение е обусловило и съответните корекции на финансовите резултати по ЗКПО с размера на неосчетоводените разходи и приходи по доставките, с оглед на което в часта по ЗКПО решаващият състав е отменил РА за 2012 г. и 2013 г., за 2014 г. - над сумата от 100.65 лв. и за 2015 г. над 30.81 лв., ведно със съответни лихви за забава. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК вр. § 2 ДР ДОПК първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест между страните, нито им е указъл за кои релевантни факти и обстоятелства не сочат доказателства. От една страна той е приел, че част от спорните фактури са подписани от получателя и на двама от доставчиците е платено по банков път, но от друга страна не е съобразил тези констатации при формиране на своите правни изводи. Решаващият състав не е разграничил подписаните от получателя и неподписаните от него фактури, нито е обсъдил доказателства за плащания по банков път на двама от доставчиците. Само по себе си липсата на приемо- предавателни протоколи не води до еднозначен извод, че доставките не са извършени, тъй като няма нормативно задължение за съставянето им. След като част от фактурите са подписани от ревизирания, а по други е извършено плащане по банков път, то необосновано първоинстанционния съд е приел, че тези доказателства наред с представените от съответните доставчици не мотивират извод за действително извършване на доставките. Действително, относно фактурите, които не са подписани от получателя и за които не е платено по банков път, реалното осъществяване на доставките не е установено главно и пълно от приходните органи, но съдът е следвало да им укаже, че не сочат достатъчно доказателства в тази връзка. Той не само, че не е сторил това, но и не е разграничил подписаните от получателя и неподписаните от него фактури, както и фактурите, по които е платено по банков път, в резултат на което не е изпълнил задължението си да изясни спора от фактическа страна. Без конкретни установявания в този аспект и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана, настоящият състав е препятстван да извърши дължимата проверка на съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон. Това налага отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Същият, при новото разглеждане на делото следва да укаже на страните за кои конкретни обстоятелства от значение за спора не сочат доказателства, както и да допусне провеждането на допълнителна ССчЕ, която да отчете кои са подписаните от получателя спорни фактури и кои са фактурите, за които е платено по банков път. След като съобрази тяхната данъчна основа и декларирания от ревизирания среден коефициент на надценка за съответния вид стоки, експертът да определи размера на неосчетоводените приходи по тях, който да прибави към декларираните от търговеца и изчисли оборота по месеци като посочи достигнал ли е ревизираният през някои от процесните данъчни периоди облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. В случая, че такова задължение е възникнало, вещото лице да съобрази релевантния период като определи дължимият ДДС по осъществените от ревизирания облагаеми доставки. В зависимост от отговорите на въпросите по ЗДДС, експертът да посочи какъв е размерът на допълнително дължимия корпоративен данък в резултат на извършено преобразуване на финансовите резултати на дружеството за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. с неосчетоводените разходи по реално извършените доставки и съответстващите им неосчетоводени приходи от последващите продажби. След изясняването на тези релевантни факти и обстоятелства, решаващият състав следва да формира кореспондиращи с тях правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение