Определение № 52 от 10.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6927/2014 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от А. Е. К. с искане за изменение на постановеното по делото решение №.131/1.06.15г. в частта за разноските. Сочи се, че присъдените такива не са съответни на уважената част от иска по чл.150 СК за намаляне на дължима издръжка. Ответната страна М. А. К. оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Присъдените с решението разноски на ищеца са правилно изчислени. Съдът изрично е посочил, че при определянето им е взел предвид само тези негови разноски, за които са представени доказателства за реалното им плащане /при своевременно искане за присъждане/ – съобразно постановеното в чл.78 ал.1 ГПК и т.1 от ТР №.6/12 от 6.11.12г., ОСГТК на ВКС. Именно по същите съображения не са присъдени никакви разноски на ответната страна /доколкото приложените от нея доказателства установяват само договаряне, а не плащане/. При тези обстоятелства и съразмерно на уважената част от иска, дължимите разноски на ищеца - като процент от действително направените /а не договорените/, възлизат именно на размера, който е присъден – 1793,10лв. Молбата за промяната им е неоснователна и следва да се отхвърли. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, съдът