Определение № 2264 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 153/16.01.2025 г., постановено по гр. дело № 1676/2024 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (III-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от жалбоподателя и другата ответница в производството – М. М. Д., молба за допълване на постановеното по същото дело прекратително определение № 2992/13.06.2024 г. в частта му за разноските. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излага оплакване за неправилност на същото, като се поддържа, че нищо от написаното в него не отговаряло на истината. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на III-то гр. отд. на ВКС е установил, че по делото са представени шест броя пълномощни/договори за правна защита, според които М. Д. и М. Д. са уговорили с „Law company Dobrev & Halachev“, със седалище Вашингтон, САЩ – „адвокатска кантора с водещи адвокати и управител – юрист и адв. Д. С.“, и са платили в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 9 800 лв. за всеки договор. Съдът е съобразил обаче, че по делото не е участвал адвокат, установил е и че не са представени писмени становища, изготвяни или подписани от адвокат. След извършена служебна справка, съдът е констатирал още и че „Law company Dobrev & Halachev“ не е вписана като адвокатско дружество/адвокатско сдружение в никой от публичните регистри, водени от Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Установил е също така, че по делото липсват и доказателства М. Д. и М. Д. да са упълномощавали адвокат за защита по молбата по чл. 303 от ГПК. При така установените факти съдът е достигнал до извода, че претендираните разноски от М. Д. и М. Д. за защита срещу подадената срещу тях молба на Г. А. А. за отмяна на влязло в сила съдебно решение, са недължими, тъй като адвокатска помощ по нея на ответниците не е оказана. В заключение, по така изложените съображения, съдът е намерил, че молбата за допълване на прекратителното определение в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. Настоящият съдебен състав на ВКС установи, че фактическите констатации в мотивите към обжалваното определение № 153/16.01.2025 г., са верни. По гр. дело № 1676/2024 г. на III-то гр. отд. на ВКС не са извършвани процесуални действия от адвокат, нито такъв е упълномощен от жалбоподателя М. Д. или от другата ответница по молбата за отмяна – М. Д.. От съдържанието на представените по делото шест броя пълномощни/договори за правна защита не се установява с тях да е упълномощен конкретен адвокат, включително посоченият в тях като управител на „Law company Dobrev & Halachev“ – адв. Д. С., нито са представени доказателства (пълномощни) за преупълномощаване на определен адвокат. В публичните регистри на ВАдвС действително липсва вписано такова адвокатско дружество или адвокатско сдружение. От съдържанието и на трите подадени по делото писмени становища (отговори) от М. и М. Д. срещу молбата за отмяна, също не се установява те да са изготвени и подписани от адвокат-пълномощник – в текста им такъв не е посочен. При тези констатации и на настоящия съдебен състав, доводът в частната жалба, че не отговаряло на истината приетото за установено в мотивите към обжалваното определение, е неоснователен. С оглед това и при установените по делото обстоятелства, правилен е и правният извод в обжалваното определение, че претендираните от М. и М. Д. разноски за адвокатско възнаграждение са недължими, тъй като адвокатска помощ по делото не им е оказана. В тежест на страната, претендираща присъждане на разноски по делото, е да докаже, че тя действително е направила такива разноски, а в случая доказателства за упълномощаване на адвокат като процесуален представител в отменителното производство и за заплащане на възнаграждение на такъв адвокат, по делото не са представени. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не установи порок, който да води до нищожност или до недопустимост на обжалваното определение, поради което същото е валидно и процесуално допустимо. По изложените по-горе съображения, обжалваното определение е и правилно, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение