Определение № 434 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7193/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК във вр. с чл. 244 ГПК. Образувано по частна жалба вх. No 6226/04.11.2014 год. на [фирма] [населено място] представлявано от Управителя е. Ж. по искането да се отмени Определение Nо 725 от 28.10.2014 год. по гр.В.д. Nо 361/2014 година на АС-Варна ,в частта, с която е отказано да бъде възстановена внесената ДТ за производството пред първа инстанция, на основание чл. 78 ал.9 ГПК. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила. По делото не е постъпил писмен отговор срещу подадената частна жалба. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е основателна. С обжалваното определение на апелативния съд, по молбата на [фирма], ищец по делото, съдът е освободил половината от внесената за въззивно обжалване ДТ, като е отказал връщане на ДТ внесена за първа инстанция, мотивирайки отказа си с довод, че пред делото завършва с съдебна спогодба, сключена пред въззивната инстанция, а пред първата инстанция делото е завършило със съдебен акт по същество- т.е. със съдебно решение. Определението на съда е неправилно, разпоредбата на чл. 78 ал.9 ГПК във вр. с чл. 234 ал. 3 ГПК и чл. 249 ГПК. С разпоредбата на чл.78 ал.9 ГПК, законодателят е разпоредил в хипотезата на сключена съдебна спогодба между страните по гражданско правния спор, половината от внесената ДТ се връща на ищеца. Систематичното и граматично тълкуване на правната норма налага извод, че 1./ страната, която има право да получи половината от внесената ДТ по делото е ищецът и то при условие 2./ че по делото е сключена съдебна спогодба по см. на чл. 234 ГПК. Правото да получи половината от внесената ДТ е установено в полза на лицето, инициирало спора. Законът приравнява силата на съдебната спогодба, с тази на влязло в сила съдебно решение, поради което логиката да бъде освободена ДТ се базира на едно имплицитно включено в съдебната спогодба „признание“ за основателността на търсената защита. Недопускането да се събере едно публично задължение в пълен размер, когато страната –ищец търсеща защита, се удовлетворява по силата на постигната договореност между страните в рамките на съдебния процес и защитата на съда се изразява в съдействие за постигането на тази договореност, може да се приеме за израз на социална справедливост, но не и еквивалент на „степен на разноските по производството“. Съдебната спогодба може да бъде сключена в рамката на всеки етап на висящия исков процес, поради което не може да се приеме теза, че правото да се иска връщане на половината от внесената по спора ДТ е само в хипотеза когато съдебната спогодба се сключва пред първата инстанция. В подкрепа на тези съждения е и чл. 234 ал.3 ГПК- разпоредба за равното третиране на действието на съдебното решение и сключената съдебна спогодба. Постановеното от апелативния съд определение, с което е разпоредено да се възстанови половината от внесената пред въззивния съд ДТ е неправилно.в конкретния случай, по силата на чл. 249 ГПК, при обезсилване на решението на първата инстанция е възстановена висящността на спора и въззивникът [фирма] е в качеството на ищец /ако обжалващата страна- въззивник бе ответника по делото, разпореденото връщане на половината от таксата за въззивно обжалване кому би се върнала ?!/ и има право да получи половината от заплатената ДТ за двете инстанции. Ето защо, обжалваното определение на апелативния съд, в частта с която е отказано връщане на половината ДТ заплатена пред първата инстанция следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което искането бъде уважено изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия