Определение № 279 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4367/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 265111 от 28.07.2021 г. по гр.д.№ 12397/ 2020 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 49240/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване /ДПТСВ/, гр.София, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-09-16 от 31.05.2018 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор Дирекция „Финансово икономическа“, заместник-главен счетоводител на ДПТСВ” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 19 774,20 лв за период от 31.05.2018 г. до 31.11.2018 г. На 25.03.2022 г. ищцата Ц. Л. П. е депозирала молба /вх.№ 2735 по описа на ВКС/, в която заявява, че се отказва изцяло от спорното право, предмет на делото. Върховният касационен съд намира, че с подадената молба е валидно десезиран от страната, разполагаща с правото на иск, поради което не може да разгледа спора. Според чл.233 ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като съгласието на ответника не се изисква – неговото становище е ирелевантно, тъй като ищецът не може да предяви отново същия иск. Изявлението за отказ е направено от титуляря на спорното право и съдът е длъжен да прекрати производството по предявените искове, като съгласно чл.233 изр.3 ГПК постановеното въззивно решение следва да се обезсили. Съгласно чл.78 ал.4 ГПК в този случай ответната страна има право на разноски, но поради липса на доказателства за сторени такива, искането за присъждане на разноски, направено в отговора срещу касационната жалба, не може да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл.233 ГПК Върховният касационен съд