Определение № 175 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2018 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Г. И. М., подадена на 09.08.2018г., за отмяна на влязло в сила решение № 89 от 24.04.2017г. по гр.д. № 490/2016г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 338 от 09.06.2016г. по гр.д. № 781/2015г. на Дупнишки районен съд, в частта му, в която е осъден да заплати на И. К. Х., сумата от 2758лв. представляваща обезщетение за неправомерно ползване на ½ ид.ч. от собствения й недвижим имот УПИ IX-29 в кв.5 по плана на [населено място] село, с площ 864кв.м., ведно с построената в него стопанска постройка и навес, заедно със законната лихва от 26.05.2015г. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира следното: Поддържаното основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят представя новооткрити писмени доказателства, които според него са от съществено значение за делото, не са могли да бъдат известни при решаването му и биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. Доказателствата са следните: 1/ Протокол от съдебно заседание от 25.10.1983г. по гр.д. № 1282/1983г. по описа на Станкедимитровски районен съд, 2/ Нотариален акт № 61, том III, дело № №981/1984г. за поправка на нотариален акт № 6, том II, дело № 523/1983г.; 3/ Молба становище от А. Т. К. от [населено място] село, [община] дол по гр.д. № 868/1985г.; 4/ Молба от М. С. К. по гр.д. № 868/1985г. Излага, че намерил първото доказателство на 24.07.2018г. като разчиствал старите вещи на баща си и на 30.07.2018г. се снабдил с преписи от нотариалните актове. Счита, че тези документи установяват неговото право на собственост върху недвижимия имот. Ответницата И. К. Х. представя писмен отговор, в който намира молбата за просрочена и евентуално за неоснователна, необоснована и недоказана. Молбата за отмяна е подадена 09.08.2018г. и предвид изложеното в молбата, че молителят се е снабдил с доказателствата през юли същата година, то следва да се приеме, че е спазен срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. По молбата е внесена държавна такса. При горните констатации молбата се явява допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.