Определение № 143 от 08.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3103/2020 г.

Постъпила е молба вх. № 9228/24.11.2020 г. от Б. Н. Л. и молба вх. № 9229/24.11.2020 г. на Н. П. П. за предоставяне на правна помощ. За да се произнесе по молбите, настоящият състав на ВКС приема следното: Производството по гр. д. № 3103/2020 г. на ВКС, I-во г. о. е образувано по молба на Б. Н. Л. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 18.09.2015 г. по в. гр. д. № 18518/2014 г. на Софийски градски съд. С определение № 126 от 27.10.2020 г. по посоченото дело молбата е оставена без разглеждане като просрочена. Посочено е, че определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. Съобщението е връчено на Б. Л. на 23.11.2020 г. и към настоящия момент в съда не е постъпвала частна жалба. При тези данни следва да се приеме, че молбата на Б. Л. е за предоставяне на правна помощ за изготвяне и подаване на частна жалба срещу определение № 126 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 3103/2020 г. на ВКС, I-во г. о. От представената по делото декларация за материално и гражданско състояние е видно, че молителят е на 70 години, получава месечна пенсия в размер на 200,99 лв., а съпругата му – трудово възнаграждение от 560 лв. За лекарства молителят изразходва месечно 100 лв. Семейството притежава лек автомобил, който не е в движение. От данните на Служба по вписванията София се установява, че молителят е приемател по алеаторен договор от 1991 г., а през 2008 г. е надарен с идеална част от недвижим имот. От данните на СО-Дирекция „Общински приходи“ – Б. се установява, че през 2009 г. молителят е подал декларация по чл.14 ЗМДТ за 1/3 ид. част от имот с площ от 530 кв. м. в [населено място], а през 1998 г. – на жилище в [населено място]. От справка на Служба по вписванията се установява, че молителят е длъжник по изпълнителни дела, по които е възбранена неговата 1/6 ид. част от земеделски земи, като е извършена публична продан по отношение на правата му в един от тези имоти. Правната помощ, която молителят желае да му бъде предоставена, е за изготвяне на частна жалба. Съгласно чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв. Настоящият състав приема, че молителят не притежава необходимите средства за заплащане на това възнаграждение и отговаря на изискванията на чл.23, ал.3 ЗПП за предоставяне на правна помощ за изготвяне и подаване на частна жалба, поради което молбата му следва да бъде уважена. Втората молба, подадена от Н. П. П., изхожда от нелегитимирано лице, тъй като молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена само от Б. Н. Л. и единствено той има правен интерес от подаване на частна жалба срещу преграждащото определение на ВКС, съответно – само той може да иска предоставяне на правна помощ за изготвяне на жалбата. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,