Решение № 2188 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11819/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Р., подадена чрез пълномощник адвокат Д. Георгиева, срещу решение № 10186/23.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1941/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата от Е. Г. Р. и Г. А. Н. срещу Заповед № ЗД/Д-В-147/22.07.2025 г. издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Варна. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение и и да се постанови ново, с което да се отмени административният акт. Претендират се разноските по делото. Ответниците Г. А. Н., Т. Р. К. и Д. К. К. не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна в писмено становище оспорва касационната жалба и излагат подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице сочените с нея касационни отменителни основания. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С молба вх. № 2264/26.01.2026 г. ответника - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна е поискал прекратяване на производството по делото на основание чл. 27а, ал. 7 от Закона за закрила на детето. Към молбата е приложено решение № 3849/30.10.2025 г. по гр. д. № 20253110110059/2025 г. по описа на Районен съд гр. Варна, постановено в производство по чл. 28 от ЗЗДет. Съдът съобрази, че с разпоредбата на чл.27а ал.7 от ЗЗДет е предвидено, че „Административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на дете по съдебен ред“. Тълкуването на нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. налага извода, че под „административно дело“ следва да се разбира образуваното съдебно производство във връзка с оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред, което съдебно производство, съгласно чл. 27а, ал. 6 от ЗЗДет. е двуинстанционно. В случая съдебното производство във връзка с оспорването на Заповед № ЗД/Д-В-147/22.07.2025 г. издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Варна за временно настаняване на непълнолетното дете все още е висящо пред Върховен административен съд. Видно е молбата на ответника Директор ДСП – Варна е представено влязло в законна сила Решение № 3849/30.10.2025 г. по гр. д. № 20253110110059/2025 г. по описа на Районен съд гр. Варна, по силата на което детето Г. А. Н. е настанено в професионалното приемно семейството на Т. Р. К. и Д. К. К.. Съдебното решение е постановено в производство по чл.28 от ЗЗДетето и е влязло в сила на 15.11.2025 г.. Доколкото касационната инстанция следва да съобразява настъпилите междувременно факти с оглед приложението на чл.27а ал.7 ЗЗДет, на база общото правило на чл.142 ал.2 АПК в срока до приключване на устните състезания по това дело, то с оглед влизането в сила на решението на РС Варна по реда на чл.28 ал. 4 от ЗЗДет, въпросът за настаняване на детето е разрешен с окончателен съдебен акт, при което оспорената в това производство Заповед на Директор ДСП – Варна, е прекратила своето временно действие. По силата на изричната законова разпоредба на чл.27а ал.7 от ЗЗДет, образуваното съдебно производство по жалбата на Е. Г. Р. срещу Заповед № ЗД/Д-В-147/22.07.2025 г. издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Варна, е останало без предмет и по отношение на същото са налице предпоставките на чл.159, т. 4 от АПК (в този смисъл и установената практика на ВАС на РБ – Решение № 13121 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2021 г., VI отд.; Решение № 12269 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7162/2021 г., VI отд.; Решение № 9343 от 9.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2023 г., VI о. Решение № 13039 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2025 г., VI о.) Изложеното по-горе обосновава извод за недопустимост на съдебното решение на Административен съд-гр. Варна, поради което то следва да бъде обезсилено, с оглед произнасянето на Районен съд – гр.Варна, а съдебното производство прекратено. С оглед основанието за прекратяване на съдебното производство и във вр. с чл.143 ал.3 и ал.4 АПК разноските следва да се поемат от страните така, както са направени. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение