Определение № 593 от 14.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2243/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Сиус“ ЕООД, представлявано от управителя Х. Ш., чрез адв. Б., срещу Определение № 10126/ 01.04.2021г. по т.д. № 6004/2019г. на 5 с-в, Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молба от 9.02.2021г. с правно основание чл.629а, ал.5 ТЗ от адв. К.-Б., в качеството на пълномощник на „Сиус“ ООД, за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки с Определение № 27/7.01.2020г. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – „Жун Син Паяуър, Нанкин“ ООД депозира отговор, с който я оспорва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата, с която е сезиран, за отмяна на наложените с Определение № 27/7.01.2020г. предварителни обезпечителни мерки, изхожда от процесуален представител на „Сиус“ООД – адв. К.-Б., която не е упълномощена от представителя на страната. Установено е, че в изпълнение указанията на съда, с молба от 22.03.2021г. адв. К.-Б. е представила пълномощно, с което Х. Ш., в качеството си на управител на „Сиус“ ООД я упълномощава да представлява дружеството. При извършена служебна справка по партидата на „Сиус“ООД съдът е констатирал, че управител на дружеството е Гуо Хайронг по вписване от 14.07.2014г. Изхождайки от разпоредбите на чл.30, чл.32 и чл.33 ГПК съставът на Апелативния съд е приел, че адв. К.-Б. няма качеството на процесуален представител на „Сиус“ООД, вследствие на което е постановил обжалвания акт Обжалваното определение е правилно. Неоснователно е оплакването в частната жалба за несъобразяване от Апелативния съд с факта, че с решение от Общо събрание на съдружниците на „Сиус“ ООД от 05.02.2018г. е сменен вписаният управител Гуо Хайронг с нов управител Фаралд Шиаф, както и че вписването на новоизбрания управител има декларативно действие и то по отношение само на трети лица, които са добросъвестни, т.е. лица, които няма как да разберат за решенията на ОС на съдружниците. Действително, в практиката на ВКС се приема, че решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците в ООД, както и избора и освобождаването на управител, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира проявление само спрямо трети за същото лица. Съобразно разрешението, дадено с решение № 602/20.09.2013 г. по т.д.№ 3101/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., до вписването в Търговския регистър на нов управител, вписаният такъв представлява търговското дружество, вкл. пред съда. Заявеното пред съда по несъстоятелност искане за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки, както е в настоящия случай, е действие, което не касае вътрешните отношения между дружеството и управителя. Обстоятелството, че Софийският апелативен съд е известен за смяната на управителя на „Сиус“ООД с подаване на частна жалба срещу определението за допускане на обезпечителни мерки и многократно в хода на въззивното производство, е ирелевантно при преценка представителството на дружеството, осъществявано от вписания в Търговския регистър управител, по аргумент от разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ. Като е съобразил, че подалият молбата адвокат не разполага с представителна власт поради липса на упълномощаване от надлежния представителя на страната, съставът на Апелативния съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение