Определение № 122 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4089/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 26107/06.10.2025 г. на Г. О. З., [населено място], срещу определение №2044/01.08.2025 г. по в. ч. гр.д. №1025/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата по чл.248 ГПК за изменение на определение №1130 от 25.04.2025 г. по в. ч. гр.д. №1025/2025 г. на Софийския апелативен съд. Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], оспорва молбата. Претендира деловодни разноски. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното разпореждане, че молбата е недопустима като просрочена, защото определение №1130 от 25.04.2025 г. по в. ч. гр.д. №1025/2025 г. на Софийския апелативен съд е окончателно, а молбата по чл.248 ГПК за изменението му е подадена на 27.06.2025 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба не следва да се присъждат разноски, защото п роизводството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция са присъдени разноски и следователно нови разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.