Определение № 9267 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9453/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Г. В. К., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в [населено място затвор], против Определение № 16835 от 16.05.2025 г., постановено по адм. дело № 10811/2024 г. по описа на Административен съд – София - град, в частта, с която са оставени без уважение исканията му, за освобождаване от държавна такса, за предоставяне на правна помощ – назначаване на процесуален представител по реда на Закона за правната помощ, както и за отвод на съдебния състав. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против частично подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и липсват пречки за нейното разглеждане като допустима, с изключение на частта й, касаеща отказа да бъде уважена претенцията на К. за отвод на съдебния състав, където първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че същата не подлежи на обжалване. В случай на порок, касаещ тази част от определението, той подлежи на преценка при евентуално оспорване на крайния съдебен акт в същото производство. По тази причина жалбата на К. против коментираната част от оспорения съдебен акт като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в същата – прекратено. Разгледана по същество в допустимите й части, съдът намира частната жалба за частично основателна. Производството пред първостепенния съд е образувано по заявление с неясно съдържание депозирано от Г. В. К., изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода" в [населено място затвор], като на същия съд са били дадени указания от страна на ВАС с Определение №11629/30.10.2024г., постановено по адм.д. 9505/2024г. по описа на ВАС за оставяне на заявлението без движение от страна на първоинстанционния съд за уточняване от страна на автора дали се касае за частна жалба, атакуваща определение №14771 от 14.08.2024г., постановено по първоинстанционното дело или за искова молба, отправяща претенция за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца вреди. В изпълнение на дадените указания първоинстанционният съд е поискал уточнение на предмета на спора. Едновременно с отговора на К., същият е отправил ясно изявление за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса, като със същото ищецът е пожелал и предоставяне на правна помощ. Отправил е и искане за отвод на съдебния състав. Във връзка с исканията на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК първостепенният съдът се е произнесъл на база съдържащите се в кориците на делото писмени доказателства, а именно декларация за материално и гражданско състояние на заявителя, Решение №45000 от 15.02.2017г. на СРС по гр.д. №54849 по описа на СРС за 2016г. за прекратяване на брака на заявителя и утвърждаване на постигнато между съпрузите споразумение, вкл. имуществените последици от развода, както и представена от страна на частния жалбоподател служебна справка от Агенцията по вписванията гр. София за вписвания, заличавания и отбелязвания по партидата на К. за периода 01.01.1991г. – 01.04.2024г. От същата е установено, че след споменатото решение за прекратяване на брака и одобряване на споразумението, вкл. в частта относно имуществените последици от развода, лицето се е разпоредило с идеалните си части от всички притежавани недвижими имоти в полза на бившата си съпруга. При така събраните доказателства съдебният състав направил извод за притежание на недвижимо имущество от страна на ищеца и отказал да го освободи от заплащането на дължимата държавна такса. Що се отнася до искането за предоставяне на правна помощ, съдебният състав е приел, че не са налице критериите на чл.23 от Закона за предоставяне на правна помощ, тъй като лицето разполага с достатъчно средства, а наред с това е обърнал внимание на засиленото служебно начало на исковото административно производство, като обяснил, че е достъчно ясно и пълно излагане на фактическите обстоятелства, на които се основава сезиращото съда съда негово волеизявление, за да бъде разгледано по същество. На следващо място е изложил мотиви за липса на предубеденост и основания, пораждащи съмнения в безпристрастността му, като е отказал да уважи искането му за отвод на съдебния състав. Определението в допустимата за оспорване част е валидно, но частично неправилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Необосновано съдията-докладчик е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Преценката за наличие или липса на доходи следва да се извършва относно конкретния момент на направеното искане. Видно е от представените доказателства и събраната информация, че лицето към момента на депозиране на исковата молба и в предходните месеци не е разполагал с никакви парични средства, от които да е имал възможност да задели суми за провеждане на исковото производство. Що се отнася до справката за недвижимото му имущество, тя отразява извършена делба, при която лицето не е получило дял от нито един от притежаваните по-рано имоти. Липсват други данни за налични МПС или вещи на значителна стойност, от които би могъл да се сдобие със средства, поради което частната му жалба против тази част от оспореното определение е основателна и отказът за освобождаване от държавна такса следва да бъде отменен. Що се отнася до оспореното определение в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ, настоящата съдебна инстанция намира крайният извод за правилен, макар и по съображения, частично различаващи се от изложените. Правилно административният съд е приел, че не са налични всички предпоставки на чл. 23 от Закона за правната помощ по отношение на К.. От една страна въпреки ясните указания на съдебния състав, ищецът целенасочено не прави поисканите уточнения, макар уверено и обосновано да отправя искания за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. По този начин частният жалбоподател умишлено не съдейства на състава за изясняване предмета на спора. Все пак, от изявленията може да се достигне до извод, че не се касае за производство, изискващо задължително участие на адвокат. В този случай, преценено следва да бъде наличието на втората съвкупност от предпоставки, а именно дали страната по делото разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. При извършената преценка съдът достига до извод за липса при условията на кумулативност на всички три предпоставки, предвидени от закона. В случая, от една страна са налице доказателства за това, че ищецът, като страна по административното дело не разполага с имущество, което да бъде източник на доходи, които да послужат за заплащане на адвокатското възнаграждение, а желае да има такъв. Не се доказва наличието на третата кумулативна предпоставка за предоставяне на правна помощ – "интересите на правосъдието да изискват това". За да достигне до този извод, първоинстанционният съд правилно е съобразил обстоятелството, че заявителят е страна по десетки граждански и административни дела ежегодно и притежава процесуални знания за пълноправно участие в административните производства. Правилно е отчетено от първостепенния съд и това, че производството се развива при засилено действие на служебното начало, вменяващо задължение за съдебния състав за изчерпателно събиране на доказателствата за изясняване предмета на спора. Поради изложеното, Определението на АССГ в тази част е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да бъде спомената, че Съдът констатира в кореспонденцията на К. до съдебния състав се съдържат множество нецензурни думи и обиди, който тон е не просто недопустим, но представлява пречка за развитие на производството. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.3 АПК жалбата не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи. При наличие на подобни, съгласно нормата на чл.158, ал.1 АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 3 АПК, съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Неотстраняването им е основание за прекратяване на производството по съответното дело. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,