Определение № 613 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К. против определение № 1517 от 28.11.2025 г. и определение № 1518 от 28.11.2025 г., постановени по адм. дело № 847/2025 г. по описа на Административен съд София област. Иска отмяната им. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. С обжалваното определение № 1517 от 28.11.2025 г. административният съд на основание чл. 213а, ал. 1 АПК е върнал частната жалба на Г. В. К. срещу определение № 1173 от 01.10.2025 г., постановено по адм. дело № 847/2025 г. по описа на Административен съд – София област. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да внесе дължимата се държавна такса. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213, т. 3 АПК във вр. с чл. 236 АПК, към жалбата се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. В случая държавна такса се дължи и не е внесена от частния жалбоподател при подаване на частната жалба, но в нея е направено искане за освобождаване от внасяне на такава, по което искане съдът не се е произнесъл, а е оставил същата без движение, при приета нередовност. С оглед установеното обжалваното определение се явява неправилно. Съдът дължи произнасяне по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, след което, с оглед крайния резултат, може да извърши преценка за допустимостта на подадената частна жалба на това основание. При така изложените съображения определението като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С обжалваното определение № 1518 от 28.11.2025 г. на основание чл. 215, т. 4 АПК е оставена без разглеждане частната жалба на Г. К. против разпореждане № 2027 от 12.11.2025 г., като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното от К. разпореждане № 2027 от 12.11.2025 г. е оставена без движение частната му жалба против определение № 1173 от 01.10.2025 г. и са му дадени указания за внасяне на държавна такса в посочения от съда размер и срок. Правилно е прието от съда, че това разпореждане е извън уредените в чл. 229, ал. 1 АПК хипотези - с постановяването му не се прегражда развитието на производството и не е предвидено изрично в закона, че подлежи на инстанционен контрол. Това основава приложението на чл. 215, т. 4 АПК и съдът при правилно приложение на закона е оставил частната жалба срещу него без разглеждане. Изложените в частната жалба доводи са неотносими към правилността на обжалвания съдебен акт. При така изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение