Решение № 56 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 540/2009 г.

Решение № 56 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 540/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 878 от 16.07.2009 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 189 /24.04.2008 г., постановено по гр. д. № 142/2008 г. по касационната жалба на "П" Е./ в несъстоятелност/, гр. Н. За да допусне касационно обжалване на въззивното решение ВКС, състав на 3-то г. о. е приел, че повдигнатия от касатора процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с пр. осн. чл. 207, ал. 1, т. 2 ГПК е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. С решението допуснато до касационно обжалване е оставено в сила решението на Районен съд гр. З. по гр. д. № 198/2005 г., с което е отхвърлен предявеният на осн. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ от "П" Е. / в несъстоятелност/, гр. Н., Смолянска обл., представлявано от синдика К. И. против К. И. М. от с. С., община Н., иск за връщане на 1250 кг телена мрежа и 230 кг горена тел или сумата 9 075 лв., представляваща тяхната равностойност, ведно със законната лихва от 10.11.2005 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на сума в размер на 500 лв. - мораторна лихва за забава в плащане на главницата за периода от 04.01.2005 г. до 10.11.2005 г. В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Касаторът навежда доводи, че въззивният съд в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че по делото не установено задължаването на ответника с процесните вещи, както и че няма доказателства за начина и времето за установяване на липсата. Според касатора въззивният съд не е се е съобразил и със задължителните указания в отменителното решение на ВКС по гр. д. № 1286/2007 г. относно правилата за разпределение на доказателствена тежест в производството по чл. 207, ал. 2 КТ. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба - К. И. М., не взема становище по същата. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът К. М. е имал качеството на материално отговорно лице/ МОЛ/ - отчетник за цеха на "П" Е. в с. С.. Прието е, че по делото не е установен факта на задължаване на ответника с процесните сита и горена тел. Според въззивният съд не е установено също така по какъв начин и кога е констатирана липсата - налице са само твърдения на жалбоподателя, че има такава. В тази връзка е посочено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника жалбоподателят не е извършил ревизия и инвентаризация, не е съставен протокол за предаване на съхраняваните от него вещи. Доколкото по делото не е установен факта на задължаване с процесните материални ценности, както и по надлежен ред не е установена тяхната липса, не може да се приеме, че е налице презумпцията за виновно причиняване на щетата от страна на отчетника. С оглед на това, според въззивният съд не е в доказателствена тежест на ответника да установява, че не е причинил щетата или че не я е причинил виновно. В заключение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките, обуславящи основателността на предявеният иск и е постановил неговото отхвърляне. Производството по делото е образувано по иск с пр. осн. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ като ищецът - касатор в настоящото производство, цели да ангажира пълната имуществена отговорност на ответника в качеството му на отчетник - материално отговорно лице, което по трудова функция има задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата / когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно. Тоест тежестта на доказване се обръща. Последното е така, доколкото съгласно чл. 154 ГПК / чл. 127, 128 ГПК (отм.) всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. С други думи, докато в общия случай ищецът следва да установи всички факти, които обосновават съществуването на правото, което иска да реализира по съдебен ред / в случая правото на обезщетение за причинената от материално отговорното лице щета/ при наличие на презумпция същият е освободен от задължението да установява презумираните факти, а в тежест на другата страна е да опровергае фактите, за които съществува презумпция. С оглед на горното, във връзка с повдигнатия процесуалноправен въпрос относно разпределение на доказателствената тежест в производството по иск с пр. осн. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ следва да се посочи, че в тежест на работодателя - ищец в производството, е да установи наличието на липса, а в тежест на работника / респ. служителя/ МОЛ е да опровергае презумцията че същата е причинена от него или по негова вина. За да е налице липса по см. на чл. 207, ал. 1,т. 2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности, на второ място този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ /чл. 207, ал. 1 КТ/. В конкретния случай въззивният съд правилно е приел за установено, че ответникът по иска е имал качеството на материално отговорно лице. Направеният от него фактически извод, че ответникът не се е задължил с процесните материали обаче, е в противоречие с данните по делото. Факта на задължаването се установява от съвкупната преценка на представените по делото отчет за получени и изразходени материали за м. септември 2001 г.,, отчет за произведено и експедирано сито за м. септември 2001 г., изготвени и подписани от ответника и подписана от него декларация от 18.09.2001 г. относно тяхната наличност в цеха за плетене в с. С., община Н.. По делото обаче не е установено, че твърдяната от касатора ищец липса на процесните материали е възникнала по време на съществуващото трудово правоотношение на ответника с дружеството. Същият е бил в трудови правоотношение с "П" Е., гр. Н. до 01.08.2002 г., когато трудовия му договор е прекратен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ / поради закриване на предприятието/ . С оглед на вече казаното във връзка с разпределението на доказателствената тежест, в тежест на касатора ищец е било да установи по несъмнен начин, че липсата е настъпила по време на трудовото правоотношение на ответника с дружеството, до неговото прекратяване. В случая това не е установено. С оглед на това отговорността на ответника не може да бъде ангажирана . Същият не може да носи отговорност за липса, която евентуално е възникнала след прекратяване на трудовото му правоотношение, доколкото неговото задължение да пази, съхранява и отчита поверените му материални ценности е отпаднало със прекратяване на трудовия му договор. Предвид изложеното като е стигнал до извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.