Определение № 967 от 06.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 730/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с чл. 57а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Етажната собственост /ЕС/ на бл. 130, [жк], гр. София, представлявана от председателя на Управителния съвет /УС/ Т. Б. И., приподписана от адв. Стоянов, срещу определение № 24281 от 20.11.2024г., постановено по адм. дело № 3539/2024г. по описа на Административен съд София – град /АССГ, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата им срещу писмо изх. № САГ23 – ТК00 – 1643/5/ от 21.02.2024г. на Директора на дирекция „Общински строителен контрол“ към Направление архитектура и градоустройство на Столична община /НАГ - СО/, с което жалбоподателите са уведомени за предприети действия във връзка с подадено заявление, касаещо фирмени надписи на „Бултекс 99“ ЕООД и „Артпласт“ ЕООД, включително за бъдещо издаване на заповед за премахване на фирмени надписи на търговски обект „Дамаски и кожи“, поставен на адрес гр. София, [жк], бл. 130. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение, поради нарушения на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че в случая е налице произнасяне по сигнал, а напротив навеждат се съображения, че се касае за подадена жалба насочена срещу незаконосъобразни действия и бездействия на отмветника, тъй като посочва, че администрацията на район „Илинден“ е предприела действия по съставяне на констативен протокол за премахване на обектите – рекламни надписи, но не е определила срок за това, като точно тези действия се оспорват. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът Директорът на дирекция „Общински строителен контрол“ на СО не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че не е налице годен за оспорване административен акт, тъй като е достигнал до извод, че подаденото от ЕС на бл. 130 заявление във връзка с премахване на поставени фирмени надписи на магазин на бл. 130 има качеството на сигнал и съответно съгласно чл. 124 ал. 2 АПК решението, постановено по сигнал не подлежи на обжалване. Съдът е приел и че оспореното писмо с № САГ23 – ТК00 – 1643/5/ от 21.02.2024г. не е индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, а има само уведомителен характер. Определението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспореното писмо няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като видно от неговото съдържание с него административния орган уведомява лица, които са подали заявлението, че по отношение на рекламен елемент на дружество „Бултекс 99“ ЕООД има издадено разрешение за поставяне, а по отношение на рекламни елементи на „Артпласт“ ЕООД е съставен констативен акт в производство по чл. 57а ЗУТ, като заявителите са уведомени и че с изтичане на сроковете за съобщаване на констативния акт и за подаване на възражения срещу него, ще бъде издадена заповед по чл. 57а ЗУТ. Т.е. от съдържанието на писмото е видно, че то има уведомителен характер за предприетите и извършени до момента на издаване на писмото действия в производството по чл. 57а ЗУТ. С писмото не се засягат права и не се вменяват задължения, а същото има уведомителен характер. В ЗУТ няма норма, която да задължава кмета на общината или лицата, на които е предоставил правомощия, да се произнасят по искания за премахване на незаконно поставени рекламни или информационни елементи, като упражняването на правомощията по чл. 57а от ЗУТ е служебно и в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан с изложеното в исканията на заявители или подадени сигнали. Административен акт в тази връзка би бил налице само тогава, когато административният орган е задължен по закон при сезиране да издаде акт с конкретно съдържание. В случаите на чл. 57а от ЗУТ по отношение на кмета на общината или оправомощените от него лица, не е налице задължение да се произнесе с акт, съобразно отправеното до него искане. С подаването на сигнал или искане възниква задължение да се направи проверка, но не възниква задължение за издаване на акт със съдържание, поискано от лицата, подали сигнала. В случая с оспореното писмо, лицата подали сигнала, са уведомени за извършените действия именно по започналата проверка, както и за действията, които ще бъдат предприети занаплед при изпълняване на изискванията в производството по чл. 57а ЗУТ, поради и което е правилно приетото от съда, че в случая не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Неоснователно е възражението в частната жалба, че съдът не се е произнесъл по жалбата, с която е сезиран, тъй като са били оспорени действия на административния орган, а именно това, че не са посочени срокове в писмото, в които ще бъдат предприети последващите действия по чл. 57а ЗУТ. Това е така, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на сезирането си, а именно по оспорването на писмото. Следва да се посочи за пълнота и че в писмото са указани сроковете, в които ще бъдат предприети последващите действия, а именно след изтичане на сроковете за подаване на възражение срещу констативния акт, съставен в производството по чл. 57а ЗУТ, които срокове са законово разписани в ЗУТ, т.е. в самия закон и не могат да бъдат определяни различни такива в писмо от административния орган. Във връзка с гореизложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,