Определение № 168 от 22.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1705/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. П. против разпореждане № 14662 от 4. 04. 2017 г. по ч. гр. д. № 14030/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-3 с-в, с което е върната, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, подадена от същия частна касационна жалба вх. № 4018 от 13. 01. 2017 г. против определение № 30476 от 22. 12. 2016 г. по ч. гр. д. № 14030/2016 г. на СГС, ТО, с което е оставена без уважение частната му жалба вх. № 1152264/18. 10. 2016 г. против определение от 05. 10. 2016 г. по гр. д. № 6860/2011 г. на СРС, 37 с-в, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на наложената му, на осн. чл. 89, т. 3, пр. 1, вр. чл. 91, ал. 1 ГПК глоба в размер на 150 лв. Поддържа се незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Определението по чл. 92, ал. 3 ГПК, с което горната инстанция се произнася по частна жалба срещу определение по чл. 92, ал. 2 ГПК, постановено по искане за намаляване или отмяна на наложена глоба от съда, който я е наложил, е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. С постановяване на определението по чл. 92, ал. 3 ГПК предвиденият в закона процесуален ред за защита срещу наложената глоба е изчерпан. Това определение не е преграждащо, нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда развитието му, поради което не попада в категорията съдебни актове по чл. 274, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика – определение № 130 от 9. 03. 2017 г. по ч. гр. д. № 617/2017 г. на ВКС, определение № 521 от 4. 11. 2013 г. по ч. гр. д. № 6098/2013 г. на ВКС, I г.о., определение № 12 от 5. 01. 2017 г. по ч.т.д. № 2627/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 783 от 4. 12. 2012 г. по т.д. № 757/2012 г. на ВКС, I т.о. и др. Като е приел, че частната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е върнала същата, администриращият съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение