Определение № 486 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 400/373 от 27.01.2023г. на Ц. Б. Х., [населено място], област Ловеч, чрез особения чу представител адвокат Р. Б., срещу решение № 324/20.12.2022г. по гр. д. № 337/2022г. на Окръжен съд – Монтана. С него е потвърдено решение № 260374/20.10.2022г. по гр. д. № 29/2019 г. на Районен съд - Лом в обжалваната част. Преди произнасяне по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази, че при постановяване на първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка в неговия диспозитив. Въззивният съд също не е отчел така допуснатата грешка. Касае се до определяне на квотите на съделителите в делбените имоти, при които крайният сбор на дробите, приведени към общ знаменател, възлиза на 116/120 ид.ч., а не на едно цяло. Като е определил квотите с различен знаменател на съделителите, обособени в пет колена, и е посочил квотата на всеки от тях, за В. П. С. е вписал квота 1/30 ид.ч., вместо възприетата в мотивите, съгласно проследеното наследяване в коляното на С. А. Р., част от 1/15 /т.е. 2/30 ид.ч./. При така формулирания диспозитив не става ясно как отразените права на съделителите чрез посочените дроби, при сбор образуват единица. Поправката на очевидната фактическа грешка в решението следва да предшества произнасянето по поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Това налага прекратяване на производството по гр. д. № 1618/2023г. по описа на Върховния касационен съд и връщане на делото на Районен съд – Лом за поправка на очевидна фактическа грешка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.