Решение № 128 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 996/2012 г.

Решение № 128 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 996/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ИА "Военни клубове и военно почивно дело", [населено място], приподписана от процесуалния му представител юрисконсулт М. Н. срещу въззивно решение № 4331 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 2592/2012 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 26.10.2011 г. по гр. д. № 21394/2010 г. на Софийски районен съд са уважени предявените от З. М. Б. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на Б., същата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност "изпълнител - камериер" в сектор "Хотелска част", отдел "О.", и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 25.05.2010 г. до 26.11.2010 г. в размер на 3909 лв. Прието е, че след като прекратителния ефект на атакуваната заповед за уволнение е настъпил в хода на процеса, същият следва да бъде зачетен като факт по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и взет предвид при решаване на спора по същество независимо, че към момента на предявяване на исковата молба трудовото правоотношение още не е било прекратено. С определение № 139 от 1.02.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което като е потвърдено решението на първоинстанционния съд, са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос за допустимостта на исковете в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическия факт на прекратяване на трудовото правоотношение. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. На поставения процесуалноправен въпрос е дадено разрешение с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 62 от 26.03.2013 г. по гр. д. № 758/2012 г. на ВКС, III г. о., с което практиката е уеднаквена. Прието е, че потестативното право на работника или служителя да оспори законността на уволнението пред съда се упражнява чрез конститутивен иск, с който се установява съществуването или несъществуването на предявеното потестативно право- в случая, дали работодателят е имал право да уволни работникът или служителят, тъй като със сила на присъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Затова, към момента на предявяване на конститутивния иск следва да е осъществен юридическия факт на уволнението, който поражда признатото от закона потестативно право на ищеца да иска да се установи незаконността на уволнението и неговата отмяна. Ако към този момент в полза на ищеца не съществува потестативното право, подлежащо на съдебно осъществяване, искът се явява преждевременно предявен, но ако този факт настъпи до приключване на устните състезания, съдът е длъжен да го съобрази при постановяване на решението си, което трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания - чл. 235, ал. 3 ГПК. Даденият отговор на поставения правен въпрос се възприема от настоящият състав, който по подадената от ИА "Военни клубове и военно почивно дело", [населено място] касационна жалба намира следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от З. М. Б. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ Софийски градски съд е приел, че заповед № ЧР-09-218/22.04.2010 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 25.05.2010 г., връчена на служителката на 26.04.2010 г., заедно с предизвестие за прекратяване на трудовия договор № 5101/22.04.2010 г. е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е доказал наличие на реално съкращаване на щата. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост на решението, като същото се обосновава с обстоятелството, че искът е предявен преди да е настъпил факта на прекратяване на трудовото правоотношение, а по същество за допуснати от съда процесуални нарушения с необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Ответницата З. М. Б. не е изразила становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., като провери правилността на обжалваното решение и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира решението за правилно. При дадения отговор на поставения правен въпрос, че решението следва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания, следва че съдът е длъжен да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право, защото го пораждат /ищецът придобива спорното право след предявяване на иска/ или защото го погасяват /ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска/. В конкретния случай към момента на предявяване на исковата молба трудовото правоотношение с ищцата Б. все още не е било прекратено, но този факт е настъпил в процеса на разглеждане на делото, с изтичане на срока на предизвестието, поради което приетото от съда, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като този факт е от значение за осъществяване на потестативното право на ищцата да иска отмяна на уволнението, като незаконно е правилно. За да уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и отмени като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал, че е налице реално съкращаване на щата. На същият са били дадени указания, че в негова тежест е да установи "фактическите предпоставки за издаване на заповедта за уволнение - закриване на заемания от ищцата щат". По делото не е представено щатното разписание, послужило за фактическо основание за прекратяване на трудовия договор в сроковете по чл. 131 и чл. 133 ГПК. Законосъобразността на извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ прекратяване на трудовото правоотношение е в зависимост от отразяване на промяната в щатното разписание в съответствие с предходното щатно разписание и в утвърждаването му от работодателя, което е правопораждащото действие, както правилно е приел и въззивния съд. Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените, този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата. Той следва да бъде преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства с оглед изявленията на страните. В случая при разпределена на работодателя доказателствена тежест за установяване законосъобразността на основанието за уволнение, той е следвало да докаже този факт, като представи щатните разписания. От изложеното следва, че при постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, които са обсъдени при спазване на съдопроизводствените правила. Решението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.