Определение № 147 от 02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 794/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 95, ал.5 ГПК. Образувано е по частната жалба на А. П. Ш. от[населено място] против определние на Р. окръжен съд № 527 от 28.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 543/2010 год., с което е оставено без уважение искането на същата за предоставяне на безплатна правна помощ за процесуално представителство по в.гр.д.№ 543/2010 год.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, като са изложени подробни съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Ответната по частната жалба страна «ПЪРВА И. Б.»АД, гр.София в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на приклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване по силата на чл.95, ал.5 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима- арг. от чл.274, ал.2, пр.І във вр. с ал.1 т.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение искането на А. П. Ш. от[населено място], основано на чл.95, ал.1 и сл. ГПК въззивният съд, след преценка на събраните писмени доказателства за семейно и имуществено състояние на страната, както за работоспособността и, предвид приложената медицинска документация е счел, че притежаваното от молителката имущество и развиваната от нея като ЕТ търговска дейност, в което качество и е бил отпуснат и кредитът за обезпечаването на който е учредена процесната ипотека върху собствения и недвижим имот в[населено място], не обосновават правен извод за отсъствие на притежавани от същата парични средства, необходими и за осигуряване на адвокатска защита по делото, което от своя страна изключва наличието на предпоставките на чл.23, ал.2 от Закона за правна помощ /ДВ 79/2005 год./. Определението е правилно. От представените във въззивното производство писмени доказателства се установява, че частния жалбоподател Ш. не е заличена от съответния търговски регистър като ЕТ, упражняващ търговска дейност за производство на обувки под фирма »К. - А. Ш.», семейството и е едночленно, няма непълнолетни деца, по отношение на които дължи издръжка, тя самата е в работоспособна възраст, без тежки хронически заболявания и притежава освен процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в[населено място], «Д. -ІІІ» бл.19, вх.»А», ет.8, със застроена площ 61.24 кв., със самостоятелно избено помещение и втори апартамент, също находящ се в[населено място],»Д.-ІІІ» бл.19, вх.»Г», ет.6, с обща застроена площ от 101.03 кв.м., с отделно избено помещение, като същевременно няма и регистрация в Б. по труда в[населено място]. Следователно правилно при така посочените в декларацията на Ш. данни за семейното и имуществено състояние и приложената медицинска документация Р. окръжен съд е счел, че в случая липсва основание за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство на последната по преценка на съда, съгласно чл.23, ал.4, във вр. с ал.2 ЗПрП. Доколкото самият харектер на производството по делото не предвижда по закон задължителна адвоктаска защита, резервен защитник или представителство, то тази хипотеза въобще не подлежи на обсъждане- арг. от чл.23, ал.1 ЗПрП. Отделен остава и въпросът, че частният жалбоподател е ЕТ и именно в това си качество е ползвал предоставените му под формата на кредит парични средства, за чието обезпечение е ипотекирал имота, предмет на извършаната публична продан, но той не е обусловил крайния правен резултат по делото, поради което и при липсата на наведени с частната жалба доводи в тази насока, то той също не следва да бъде предмет на подробно обсъждане в настоящето производство. Водим от горното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС