Определение № 60122 от 21.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги-„Филип Тотю”-Две могили”, ЕИК117031033, за допълване на постановеното по делото определение № 143 от 06.04.2021 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени сторените от молителя разноски за касационното производство. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК ответникът не е подал отговор на молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечен срок от постановяване на определението, чието допълване се иска. Разгледана по същество е основателна. С определение №143 от 06.04.2021 г. по гр.д. № 2999/2020 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 25.03.2020 г. по в.гр.д. № 58/2020 г. на Окръжен съд Русе по подадената против него касационна жалба от ”Босар” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София. С това определение касационната инстанция не се произнесла по искането на ответника по касация Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги-„Филип Тотю”-Две могили”, заявено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС. Към отговора на касационната жалба е представен Договор за правна защита и съдействие от 18.09.2020 г., сключен между Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги-„Филип Тотю”- Две могили” и адв.И. А., видно от който за изготвяне на писмен отговор и за защита пред ВКС молителят е заплатил договореното възнаграждение в размер на 1 250 лв. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплатят посочената сума. Водим от гореизложеното съдът