Определение № 139 от 03.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Е. К. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв. Й. Ч., с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. В молбата се сочи, че независимо от своевременно направеното искане за заплащане на сторените от молителя като ответник по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение за депозиране на писмен отговор срещу касационната жалба, съдът не се е произнесъл. Ответната страна по искането Л. С. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. А., в отговор на молбата излага становище за нейната неоснователност. С определение № 199 от 11 март 2019 г., постановено по настоящото дело, съдът не допусна касационно обжалване на въззивно решение № 11 от 7 февруари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 341/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], по касационна жалба на Л. Б.. Установява се по делото, че в отговора на касационната жалба ответникът в касационното производство и молител понастоящем отправя искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно списък по чл. 80 ГПК, какъвто липсва приложен в кориците по делото. Към отговора не е представен и договор за правна защита и съдействие. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но е неоснователна. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Разноските обаче следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Според разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, като когато заплащането е осъществено по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, и самият договор да е приложен по делото. Именно поради липсата на представени по делото доказателства за извършени разноски от ответника в касационното производство за адвокатско възнаграждение, с определение № 199 от 11 март 2019 г., постановено по гр.д. № 1615/2018 г., ІV г.о., ВКС, такива не са присъдени. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,