Определение № 230 от 19.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1043/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],, [населено място], чрез адвокат Д А., с вх.№ 4237 от 16.09.2012 г. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 13.08.2012 г., срещу Решение №187 от 28.06.2012 г. по в.т.д №137/2012 г. на Варненския апелативен съд ,ТО, с което след отмяна на първоинстанционното уважително решение, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ответника [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането на касатора [фирма] срещу ответника [фирма] за сумата 67 100 лв., за която в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение № 447 от 27.05.2010 г. по ч.т.д.№837/2010 г. на Районен съд [населено място] на основание чл.417 т.9 ГПК, въз основа на издаден от ответника в настоящето производство- [фирма] в полза на ищеца [фирма] на 16.11.2006 год. запис на заповед за същата сума. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че ответникът още с исковата молба е направил възражения за недостоверност на датата на записа на заповед и на договора за финансова помощ, за обезпечаване изпълнението на който е издаден записът на заповед, и за недействителност на същите, като възражението за нищожност може да се прави до приключване на устните състезания. Приел е още, че в отговора на исковата молба ответното дружество [фирма] е възразило, че липсва решение на общотото му събрание по смисъла на чл.37 от Дружествения му договор за сключването на договор за заем, какъвто представлява сключеният договорът за временна финансова помощ. С отговора е направено възражение и че няма упълномощаване на управителя Д.К. да подпише записа на заповед. Тези възражения са квалифицирани от въззивния съд като такива за недействителност на сделките, а по същество са приети за основателни. Варненският апелативен съд е приел, че сключения от името на [фирма] договор за финансова помощ при липса на решение на общото събрание на дружеството за сключването му, за нищожен, поради липса на съгласие. На същото основание, поради обезпечителният му характер и записът на заповед е нищожен. За пълнота са изложени мотиви и по останалите възражения на въззивника. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Позовава се на допуснато нарушение на чл.26, ал.2 ЗЗД, като неправилно съдът е приел, че липсата на решение на общото събрание на дружеството по смисъла на чл.37 от дружествения договор води до нищожност на сключеният договор за финансова помощ и на издадения запис на заповед, поради липса на съгласие. Подържа допуснати нарушения на чл.269, ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл извън предмета на жалбата, правоизключващите възражения на ответника са направени извън срока по чл.131 ГПК, както и че не са обсъдени всичките събрани по делото доказателства. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Формулира множество материалноправни и процесуалноправни въпроси, като под №1 и №2 формулира такива за нищожността на договора за финансова помощ и издадения запис на заповед с оглед липсата на изрично решение на общото за сключването на договора и издаването на записа на заповед, както и дали това решение на общото събрание представлява елемент от фактическия състав на сделките. Във въпрос №9 формулира питане за правомощията на въззивния съд с оглед обвързаността му от правните основания посочени в жалбата и доказателствените искания. Формулира и въпрос №10 за разпределяне тежестта на доказване при иск по чл.422 ГПК. Така формулираните въпроси са от значение за изхода на делото и са предмет на образувани тълкувателни дела за разглеждане от общото събрание на гражданска и търговска колегия. Въпросът за действителността на сделката при липсата на решение на общото събрание за сключването й, е предмет на разглеждане по т.1 на т.д.№3-2013г. ОСГТК. Независимо че в него се обсъжда липсата на решение на общото събрание на дружеството по чл.137, ал.1,т.7 ТЗ, с оглед питането дали решението е елемент от фактическия състав на сделката, произнасянето по това тълкувателно дело е от значение и за настоящия спор. Въпрос №9 за правомощията на въззивния съд и обвързаността му при проверката за законосъобразност от правните основания в жалбата е предмет на разглеждане в т.1 на т.д.№1-2013г.ОСГТК, а въпрос № 10 за доказателствената тежест при иска по чл.422 ГПК- на допълнително включената т.2 от т.д.№4-2013г. ОСГТК. С оглед значението на тълкувателните решения по посочените по-горе тълкувателни дела за правилното решаване на настоящия спор, производството по делото ще следва да бъде спряно до постановяването им. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд