Определение № 132 от 04.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 3116/2014 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], с която същият моли да се допълни определение №32/29.01.2015г. по т.д. №3116/14г. на ВКС на РБ в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 780 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №32/29.01.2015г. по т.д. №3116/14г. на ВКС на РБ, е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №666 от 07.04.2014г. по в.гр.д. №1511/2013г. на Пловдивски окръжен съд, като с определението настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба и към същия е приложен договор за правна защита и съдействие от 09.07.2014г., с който молителят [фирма], [населено място], е възложил на адвокатско дружество „Б. и К.”, [населено място], изготвяне на отговор на касационната жалба срещу решение №666 от 07.04.2014г. по в.гр.д. №1511/2013г. на Пловдивски окръжен съд, като е уговорено възнаграждение в размер на 780 лева, платими по банков път. С отговора на касационната жалба е представено и преводно нареждане, с което [фирма], [населено място], е превело на адвокатско дружество „Б. и К.”, [населено място], по банков път уговореното възнаграждение в размер на 780 лева, с включен ДДС. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,