Определение № 3455 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3928/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Л. Ф., представлявана от „Еднолично адвокатско дружество Д. Ф.“ и от адв. Е. И. срещу определение № 485 от 15.05.2025 г. по гр. д. № 721/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което по реда на чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба вх. № 2221/25.03.2025 г. на Д. Л. Ф., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение, като бъде намалено присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение от 1 800 лв. поради прекомерност. Ответниците по частната жалба К. И. К. и П. П. К. считат, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С определение по гр. д. № 3929/2025 г. по описа на ВКС, второ г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от жалбоподателката иск по чл. 109 ЗС, по касационната жалба на Д. Л. Ф.. С постановеното по делото въззивно решение № 35 от 18.02.2025 г. по гр. д. № 721/2024 г. на Окръжен съд - Ловеч, Д. Л. Ф. е осъдена да заплати на К. И. К. и П. П. К. сумата 1 800 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същите са в намален от 2 000 лв. на 1 800 лв. общ размер, като е прието, че жалбоподателката е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. В производството по чл. 248 ГПК въззивният съд е бил сезиран с молба на Д. Ф.. С молбата на жалбоподателката е било направено искане за изменение на решението в частта за разноските, като същите се редуцират допълнително под минимално определения размер. В обжалвания акт съдът е приел, че не са налице предпоставки за допълнително намаляване на определеното възнаграждение. Посочил е, че последващото му редуциране няма да съответства на положените усилия от адвоката и ще противоречи на изискването за достойно заплащане на адвокатския труд. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС по тълкуване на чл. 101 ДФЕС, при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не обвързват съда. От значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Приема се в създадената въз основа на това решение практика на Върховния касационен съд, че при упражняване на правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т.е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Направеният извод, че не е налице такова съществено несъответствие, е законосъобразен. При наличните данни и съобразявайки вида на търсената защита, наведените от страните доводи и възражения по иска, респ. предприетите действия от представителя на ответниците, всеки от които, макар и на една страна по производството, има право на защита по същото (чл. 56 КРБ, чл. 2 ГПК и чл. 2, ал. 5 от Наредбата - ред., ДВ, бр. 88 от 2022 г.), свързани с установяването на релевантните към тяхната преценка факти, подлежащата на анализиране нормативна уредба и съдебна практика по спорните въпроси, въведени в предмета на производството, и ориентировъчния размер по Наредбата, уговореното и заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение общо в размер от 1 800 лева е съответно на фактическата и правна сложност на спора. В обобщение, обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,