Решение № 137 от 16.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2010 г.

Решение № 137 от 16.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 178 от 21.02.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 210 от 12.05.2010 г. по гр. дело № 1205/2009 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решението от 21.08.2009 г. по гр. дело № 172/2008 г. на Етрополския районен съд в частта му, касаеща Н. А. Т. и са отхвърлени предявените срещу нея от касаторите искове за признаване за установено правото на собственост на основание придобивна давност, за период преди образуване на ТКЗС в [населено място], наследство и реституция, на л. от * дка в м. "И. " в регулацията на вилна зона "Р. ", за която е отреден УПИ * в кв. *, при граници: УПИ *, УПИ * и УПИ * в същия квартал на [населено място]. С жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решене с влезли в сила решение № 475 от 1.07.2008 г. по гр. дело № 218/2008 г. и решение № 290 от 17.04.2009 г. по гр. дело № 171/2009 г. на Софийския окръжен съд, постановени по аналогични казуси. С тях са уважени установителни искове, като наследниците на И. П. Г. /бивш жител на [населено място], починал на 6.06.1962 г./ са признати за собственици на имоти в землището на [населено място], находящи се във вилна зона "Р. ", м. "И. ", собствеността върху които земеделски земи е била възстановена с решения на поземлената комисия-Е.. По двете дела е прието, че ответниците не могат да противопоставят свои права върху имотите, които да са възникнали в периода преди обобществяването им, тъй като договорите за покупко-продажба от 1978 г., сключени с АПК-Б. -Предприятие за мляко и месо-гр. Е., нямат вещнопрехвърлителен ефект, а приобретателите не могат да се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност /чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ/. Преди да се произнесе по основателността на оплакванията срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: С първоинстанционното решение е уважен предявения от касаторите срещу Н. А. Т. и В. А. Т. -Д. установителен иск за собственост върху възстановената в полза на наследниците на И. П. Г. с решение № 5210 от 22.03.1999 г. на ПК-Е. ливада от * дка в строителните граници на града, м. Г., м. "И. ", и. пл. № * в кв. *, парцел * по кадастралния план от 1973 г. Районният съд е приел, че преди образуване на ТКЗС собствеността върху имота е принадлежала на наследодателя на ищците/касатори/, който го е придобил по давност. Прието е, че ответниците не могат да противопоставят валидно насрещни права върху този имот, доколкото и праводателят им А. М. Т. не е придобил собствеността по договора за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № *, т. *, нот. дело № */* г., продавач по която сделка е било Предприятието за мляко и месо към АПК-Б.. Според районния съд, вещнопрехвърлителният ефект на сделката от 22.03.1978 г. е отнет по изричното разпореждане на закона /чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ/, а приобретателите на такива имоти не могат да се позовават и на придобивна давност. В. съд е уважил жалбата на ответницата Н. А. Т. и след като е отменил решението по отношение на нея, отхвърлил иска. Съдът е приел, че ищците/сега касатори/ не са установили наследодателят им да е упражнявал повече от 20 години самостоятелно и непрекъснато фактическата власт върху целия процесен имот, за да го придобие по давност, а оттам, че имотът не е придобит от тях в резултат на наследствено правоприемство и реституция. По основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на II г. о. прие следното: В. решение противоречи на материалния закон. Насрещната страна по установителен или ревандикационен иск за собственост, предявен от бившия собственик на земеделската земя, респ. от неговите наследници, в чиято полза е издадено от компетентния орган /поземлена комисия или общинска служба по земеделие/ решение по чл. 14 ЗСПЗЗ, не може да оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца с възражения, че наследодателят на последния не е бил собственик на възстановения с реституционното решение земеделски имот. След като не заявява собственически права по отношение на спорния имот към момента на колективизацията на земеделските земи, ответникът по предявения иск за собственост не разполага с възражението, че не е доказано основанието, на което е била придобита собствеността от наследодателя на ищците. В тази хипотеза на конкуренция на правата на бившия собственик с правата на ответник, който се позовава на извършена в негова полза, респ. в полза на наследодателя му, сделка на разпореждане със земеделския имот от страна на ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 ЗСПЗЗ. В тази насока, следва да се приеме за правила практиката на Софийския окръжен съд по аналогични казуси, обективирана в послужилите като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК решение № 475 от 1.07.2008 г. по гр. дело № 218/2008 г. и решение № 290 от 17.04.2009 г. Това разрешение е възприето и от състави на Върховния касационен съд, произнесли се с решения по реда на чл. 290- чл. 293 ГПК, което се споделя и от настоящия състав /срвн. например: решение № 27 от 26.01.2011 г. по гр. дело № 1687/2009 г., I г. о./. Предвид на това, като е приел, че искът за собственост не е доказан, защото не било установено наследодателят на ищците И. П. Г. да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот за период от повече от 20 години, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна на основание чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено решение по същество от Върховния касационен съд, с което претенцията да бъде уважена и спрямо ответницата Н. А. Т. по следните съображения: Ищците /сега касатори/ са законни наследници на И. П. Г., починал на 06.06.1962 г. С решение № 5210 от 22.03.1999 г. на поземлената комисия-Е. е възстановено правото на собственост на наследниците в стари реални граници върху недвижими имоти, между които съгласно р. II, т. 8 върху ливада с площ * дка, шеста категория, в строителните граници на [населено място]-Г., в м. "И. ", имот пл. № * в кв. *, парцел *, по кадастралния план от 1973 г., при граници: парцел *, * и *. С нотариален акт № *, т. *, нот. дело № */* г. ищците/касатори/ са признати за собственици на недвижими имоти, между които и процесния земеделски имот, описан в т. 9 от акта. От удостоверение № 3044 от 28.07.2009 г. на район Л. към Столична община е видно, че А. М. Т. е починал на 7.04.1992 г. и е оставил за свои законни наследници ответниците Н. А. Т. -съпруга и В. А. Т. -Д. -дъщеря. Видно от нотариален акт № *, т. *, нот. дело № */* г. на районния съд-Е., на 22.03.1978 г. Предприятие за мляко и месо към АПК-гр. Б. е продало на А. М. Т. незастроено вилно място, съставляващо парцел * за имот пл. № * в кв. * по плана на вилна зона "Р. "-гр. Е. с площ * кв. м., при граници: път, парцели *, * и * от същия квартал. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза пред районния съд е видно, че процесния имот е идентичен с имота по реституционното решение на ищците и с имота, описан в нотариалния акт № * от 22.03.1978 г. При тези данни, предявеният установителен иск е допустим, доколкото ответниците противопоставят самостоятелни права върху процесния земеделски имот, позовавайки се на сделка на разпореждане в полза на техния наследодател от АПК-Б. от 22.03.1978 г. и изтекла в тяхна полза придобивна давност въз основа на владение, получено на годно правно основание - неоспорен от никого нотариален акт. Налице е правен интерес от установяването-възникнал спор за собствеността върху имота, който е във владение на ищците /срвн. показанията на свидетеля И. М. Д., с. з. на 01.07.2009 г./. У. иск е основателен. Налице е активната материалноправна легитимация на ищците/сега касатори/ чрез валидно проведеното реституционно производство, приключило с позитивно решение за възстановяване на собствеността върху процесния имот, в качеството им на наследници на И. П. Г.. Както се посочи, ответниците не могат да оспорват материалната законосъобразност на решението по чл. 14 ЗСПЗЗ с възражение, че не е доказано основанието за придобиване на собствеността от наследодателя на ищците, доколкото противопоставят собственически права, възникнали след обобществяването на земеделската земя - продажба от АПК-Б. от 22.03.1978 г. и придобивна давност. С чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /нова-ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г./, се отнема вещнопрехвърлителния ефект на сделките на разпореждане със земеделски земи в полза на трети лица, извършени от селскостопанските организации с изключение на случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, в които правата на приобретателите се запазват, ако е построена сграда при спазване на всички нормативни изисквания или законно разрешеният строеж на отстъпено право на строеж е започнал към 1.03.1991 г. В чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ е предвидено и че приобретателите на такива имоти не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Отделно от това, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /22.11.1997 г./, и то при положение, че реституционното производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е приключило окончателно. В случая, придобивна давност в полза на ответниците би могла да започне да тече най-рано от 22.03.1999 г., а при положение, че същите са осъществявали владение върху имота /обстоятелство, което не е доказано по делото/ биха могли да придобият собствеността с изтичане на десетгодишния срок по чл. 79 ЗС, т. е. към 22.03.2009 г. След като настоящия иск е предявен на 26.09.2008 г., очевидно е, че до същата дата не е могла да изтече изискуемата се от закона десетгодишна придобивна давност. Както се посочи обаче, ответниците не са посочили никакви доказателства в подкрепа на възражението си за придобиване на имота по давност. С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен и по отношение на ответницата Н. А. Т., която следва да бъде осъдена да заплати на ищцата/сега касатор/ Р. П. -Д. направените от нея разноски във въззивното и касационното производство в размер на 1 055 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.