Решение № 10910 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2989/2019 г.

Решение № 10910 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2989/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Костов, подадена чрез адв. Амуджиев срещу решение № 2488 от 20.12.2018 г. по адм. дело № 3613 по описа на Административния съд – Варна за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 081304684 от 03.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 621 от 20.10.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" (ОДОП) – Варна, с който на жалбоподателя са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 49 118. ЗЗ лв. главница и лихви в размер на 34 023. 04 лв. към 03.07.2014 г., в частта над 42 510. 50 лв. главница и лихва 31 557. 83 лв. Жалбата на ревизираното лице срещу спорния РА е отхвърлена в останалата й част и Костов е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП сумата от 3 150. 75 лв. разноски по делото. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че за установените задължения за данъчния период 2007 г. е изтекла абсолютната погасителна давност. В обжалваното решение липсват мотиви и поради това е постановено в нарушение на процесуалните правила. Не са обсъдени основанията за провеждане на ревизия по особения ред. Касаторът твърди, че данъчната основа за 2008 г. неправилно е формирана от преводите по банкова сметка на ревизираното лице от различни физически и юридически лица. Съдът е следвало да приеме, че това са доходи от услуги с личен труд и определената данъчната основа да бъде намалена с 25 % нормативнопризнати разходи за дейност на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. Сумата от 49 998. 84 лв. неправилно е включена в разходната част на паричния поток, тъй като от доказателствата е видно, че същата е безкасово плащане във връзка със закупения от Д. Димитров апартамент, находящ се във [населено място]. Касаторът иска да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Йовкова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 410. 14 лв. за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 081304684 от 03.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 621 от 20.10.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – Варна, с който на жалбоподателя са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 49 118. ЗЗ лв. главница и лихви в размер на 34 023. 04 лв. към 03.07.2014 г., в частта над 42 510. 50 лв. главница и лихва 31 557. 83 лв. Жалбата на ревизираното лице срещу спорния РА е отхвърлена в останалата й част и Костов е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП сумата от 3 150. 75 лв. разноски по делото. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на физическото лице първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ДОПК. По данни за движението по банковите сметки на ревизираното лице са констатирани получени суми, за които не са дадени обяснения и не са представени доказателства, че са приходи, неподлежащи на деклариране и облагане. Те са квалифицирани като укрити приходи или доходи. Съдът е обсъдил приложените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че началното салдо за 2007 г. е правилно определено от приходните органи. В тази връзка е съобразено и влязлото в сила решение срещу издадения предходен РА на ревизираното лице. Относно четирите суми от по 20 000 лв. съдът е приел, че правилно са отразени в разходната част на касовия баланс на ревизираното лице, тъй като по делото не са представени доказателства, които да установяват произхода на получени от оспорващия суми. Аналогичен е изводът на съда и за сумата от 75 000 лв. По отношение на сумата от 28000 лв. съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, че същата е постъпила по банковата сметка на съпругата и е именно от сватбата, поради което не е приета като приход в касовия баланс на жалбоподателя. Относно получените 25 000 лв., по банкова сметка на ревизираното лице въз основа на догоров с "Дест" ЕООД е прието, че след изтеглянето й, за същата няма данни да е използвана конкретно за разходи по договора. По изложените съображения, съдът е кредитирал вариант № 1 от заключението от вещото лице, относно формирания недостиг за 2007 г. от 148 990. 66 лв. и установените задължение по ЗДДФЛ в размер от 42 510. 50 лв. По изложените съображения жалбата на ревизираното лице до този размер е отхвърлена. По отношение на спорните суми за 2008 г. в размер на 13 000 лв., 30 000 лв., 10 250 лв., всички с посочено основание "по договор" е установено, че няколко дни след преводите процесиите суми са изтеглени от жалбоподателя, отразени са в приходната част на баланса за 2008 г. Съдът е приел, че за тях също липсват доказателства за изразходването им по сключените договори. Събраните по делото доказателства не установяват твърдението на ревизираното лице, че сумите, в размер на 71 650 лв. формирани от преводи по банковата му сметка от различни физически и юридически лица се основават на предоставена от него услуга. От наличните по делото доказателства, събрани при ревизията и в хода на съдебното производство не се установява безспорно дали и каква част от преведените суми са инвестирани като възнаграждение на трети лица, или са използвани за други административни и/или технически разходи от името и за сметка на възложителите в изпълнение на предмета на договора. Установено е единствено, че сумите са изтеглени от ревизираното лице. Съдът е приел, че при липса на доказателства, които да обвързват разходването на сумите, постъпили по банковата сметка на ревизираното лице с предмета на договора, следва да се приеме, че целият размер на извършените преводи представлява данъчна основа по чл. 122 ДОПК. По изложените съображения е приетото за неоснователно направеното искане за приспадане на т. нар. нормативно определени разходи от размера на постъпилите суми. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, че спорните суми в размер на 27 500 лв. и 48 000 лв. са получени като заем от свидетелите П. Ленардов и Д. Филипов. По отношение на установените задължения за 2008 г., съдът е кредитирал заключението на вещото лице и е отхвърлил като неоснователна жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА в тази част. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания РА публични вземания за 2007 г. съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Настоящият касационен състав намира за основателно възражението за погасяване на данъчните задължения за 2007 г. на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК. Според посочената правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. От 01.01.2008 г. е започнала да тече погасителна давност, като към 31.12.2018 г. е изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Поради това решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на задълженото лице срещу РА относно определеният данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., заедно с лихвите следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменен РА в посочената част поради изтекла абсолютна давност и погасяване на задълженията. Първоинстанционното решение следва да са отмени и в частта в която Д. Костов е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – Варна сумата над 1 188 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е неоснователна в останалата й част. Ревизията правилно е проведена по особения ред, тъй като от данните за движението по сметките на Костов са констатирани получени суми, за които не са представени доказателства, че същите не подлежат на деклариране и облагане. Правилен е извода на приходите органи, че данъчната основа за облагане на ревизираното лице с данъци по ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. ДОПК. По отношение на ревизираното лице са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а именно – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Неоснователно е оплакването на касатора, че в обжалваното решение липсват мотиви. Административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е постановил правилно и обосновано решение по отношение на установените задължения. Действително, както е посочено в касационната жалба, обсъдени са и процесуалните действия на предходните съдебни състави, но това не може да се приеме като порок на съдебния акт. Същият е мотивиран, като изложеното от решаващия състав обосновава крайния извод за законосъобразност на РА. От представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че сумата от 49 998. 84 лв. е безкасово плащане във връзка със закупен от Д. Димитров апартамент, находящ се във [населено място], както правилно е приел и административния съд. Неоснователен е доводът на касатора, че данъчната основа за 2008 г. неправилно е формирана от преводите по банкова сметка на ревизираното лице от различни физически и юридически лица. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че не се установява по категоричен начин, че получените доходи са във връзка с услуги извършени с личен труд на задълженото лице. По делото са представени договори, но единствено въз основа на тях не може да се направи извод, че сумите формирани от преводи в размер на 71 650 лв. по банковата сметка на задълженото лице се основават на доставена от него услуга с личен труд. Част от представените договори са с предмет, за които не се изисква специален квалифициран труд и за тях не се изисква специална квалификация. Освен това по делото не са представени доказателства, че услугите свързани с притежаваната от ревизираното лице квалификация са извършени реално и лично от него. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не се доказва и част от преведените суми да са инвестирани като възнаграждение на трети лица, или да са използвани за други административни и/или технически разходи от името и за сметка на възложителите в изпълнение на предмета на договора. По изложените съображения определената данъчната основа не следва да бъде намалена с 25 % нормативнопризнати разходи за дейност на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. В тази насока съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, във варианта в който е установено задължение в размер от 14 227. 34 лв. главница и 7 709. 13 лв. лихва. По изложените съображения решението е правилно в тази част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 188 лв. на основание на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ревизираното лице претендира разноски по делото, съобразно представени списъци по чл. 80 ГПК (л. 419 от първоинстанционното дело и л. 18 от настоящото дело) в общ размер на 7 000. 84 лв. С оглед изхода на спора на Д. Костов следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 4 816. 36 лв. и за касационното производство в размер на 584. 83 лв. Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна следва да се осъди да заплати на ревизираното лице разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 5 401. 19 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,