Определение № 3030 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), подадена чрез пълномощник, против определение № 1855 от 10.10.2023 г., постановено по канд № 796/2023 г. на Административен съд - Плевен, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано пред този съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. В Закона за административните нарушения и наказания не е предвидена такава процесуална възможност, каквато не се предвижда и в АПК. Иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на Административен съд - Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът "Октопод инвест холдинг" ЕАД, чрез пълномощник, е оспорил частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, тричленен състав, е установил, че производството пред Административния съд - Плевен е образувано по касационна жалба на Агенцията "Пътна инфраструктура" против решение № 391 от 21.07.2023 г. по анд № 1191/2023 г. на Районен съд - Плевен, с което съдът е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504515167, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав на АС - Плевен е констатирал, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-61/2023 г. по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване, обективирано в определение № 113 от 31.01.2023 г. по канд № 997/2022 г. по описа на този съд. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими за правилното разглеждане и решаване на поставения пред него правен спор. Поради това Административният съд - Плевен е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. С определение № 11511 от 23.11.2023 г. тричленният състав на ВАС е приел частната жалба за недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. С определение № 2559 от 05.03.2024 г. по адм.д. № 761/2024 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил определението на тричленния състав и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от АПИ частна жалба. Тричленният съдебен състав, след като съобрази дадените в отменителното определение задължителни указания и прецени доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол съгласно постановеното определение на петчленния съдебен състав, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Административният съд - Плевен е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на Административен съд - Хасково, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държава членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. В производството пред Административен съд - Плевен следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд - Плевен относно законосъобразността на електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504515167 на Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. "компенсаторна такса". Като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд - Плевен е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд