Определение № 84 от 01.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 9/2016 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 303 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1331/05.02.2016 г. на [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. Д. И., чрез пълномощника си адв. Х. П. от АК-К., в която се иска допълване на постановеното определение № 17 от 15.01.2016 г. по гр. д. № 9/2016 г. на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в производство по чл. 303 ГПК, в частта му за разноските. Ответникът по молбата Т. О. П. от [населено място], обл. В., е изразил становище по нея с писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, като е възразил че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено и моли същото да бъде намалено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, следното: С определение № 17 от 15.01.2016 г., постановено в производство по чл. 303 ГПК по гр.д. № 9/2016 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., е оставена без разглеждане молба с вх. № 15223 от 12.10.2015 г., поправена с молба вх. № 16719 от 09.11.2015 г. на Т. О. П. от [населено място], обл. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 345 от 30.03.2015 г. на Врачанския районен съд, 5 граждански състав, постановено по гр.д. № 3659/2014 г., потвърдено с окончателно въззивно решение № 405 от 12.09.2015 г. по в.гр.д. № 506/2015 г. на Врачанския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. По същество, молбата е основателна. Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение в частта му за разноските. Молителят [фирма] - ответник по молбата за отмяна, е депозирал писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК, към който с молба вх. № 19259/18.12.2015 г. е представил договор за осъществяване на правна защита и съдействие за адвокат Х. Г. П., имащ характер на разписка, в който е удостоверено извършеното плащане на уговорения адвокатски хонорар в размер на 600 лв. След осъществяване на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е поискала да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, тъй като е многократно завишено. В случая заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв., действително се явява прекомерно завишено, предвид липсата на висока фактическа и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено съобразно размер, съответстващ на чл. 9, ал. 4, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото оказаната защита се е състояла само в изготвяне на отговор на молбата за отмяна, без явяване в съдебно заседание, този размер следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 9, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., съгласно която за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер ¾ от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лева. При тези данни, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., счита, че е налице основание за допълване на определението по чл. 303 ГПК в частта за разноските и молбата като основателна следва да бъде уважена до размер, съответстващ на минималния размер, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата от 303, 36 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,