Решение № 5190 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8676/2025 г.

Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 -2020 год, чрез процесуален представител срещу решение № 5675 от 23 май 2025 година, постановено по административно дело № 491/2025 година по описа на Административен съд гр.Варна, с което се отменя решение от 12 февруари 2025 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 год.“, с което на РИОСВ – Варна е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на разходите признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 – 2020 год., представляващи средства от Европейските фондове за споделено управление по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), по сключения договор за ОП 2 № ОПВ-Д-33 от 19 октомври 2023 год. с изпълнител „Хидрострой България“ ЕООД на стойност 609624,61 лв. без ДДС, в резултат на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „СМР на изграждане на нови и реконструкция на съществуващи съоръжения в „Шабленско езеро“ и „Дуранкулашко езеро“ в две обособени позиции“ - Обособена позиция 2: „Изграждане на гравитачно преливно съоръжение тип „Широк праг“ в ПИ № 83017.44.18 и канал — земен профил за връзка на Шабленско езеро с Черно море в ПИ 83017.44.66 гр. Шабла, община Шабла, Област Добрич. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е налице първото сочено от административния орган нарушение. Излага съображения, че поставеното изискване към участниците да притежават лиценз за товарни превози още при подаване на офертата, вместо да постави това изискване към избрания за изпълнител участник, представлява нарушение на чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), за което на основание т. 11, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности е наложена финансова корекция в размер на 5% по договор за ОП 2 № ОПВ-Д-33 от 19 октомври 2023 год. с изпълнител „Хидрострой България“ ЕООД на стойност 609624,61 лв. без ДДС. На следващо място в касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че не е налице и второто сочено от административния орган нарушение. Изложени са съображения, че възложителят е въвел изискване към "Ключов експерт 1: Технически ръководител", като е ограничил обхвата на специалността, свеждайки възможността до специалност „Хидротехническо строителство“, „Хидромелиоративно строителство“ или „Водно строителство“, и е ограничил лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство“ и „Техника“, свеждайки възможността до средно образование с четиригодишен курс на обучение да е със специалност „Водно строителство“, като по силата на специалния закон всичките възможности се явяват технически правоспособни лица, в частност и технически ръководител. Излагат се съображения, че е налице нарушение на чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу процесния административния акт като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против решение от 12 февруари 2025 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 год.“, с което на РИОСВ – Варна е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на разходите признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 – 2020 год., представляващи средства от Европейските фондове за споделено управление по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ, по сключения договор за ОП 2 № ОПВ-Д-33 от 19 октомври 2023 год. с изпълнител „Хидрострой България“ ЕООД на стойност 609624,61 лв. без ДДС, в резултат на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „СМР на изграждане на нови и реконструкция на съществуващи съоръжения в „Шабленско езеро“ и „Дуранкулашко езеро“ в две обособени позиции“ - Обособена позиция 2: „Изграждане на гравитачно преливно съоръжение тип „Широк праг“ в ПИ № 83017.44.18 и канал — земен профил за връзка на Шабленско езеро с Черно море в ПИ 83017.44.66 гр. Шабла, община Шабла, Област Добрич. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, административният съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в съответната форма и са спазени административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Относно нарушението на чл.59, ал.2 ЗОП съдът е изследвал процесната обществената поръчка по ОП 2 за „Изграждане на гравитачно преливно съоръжение тип „Широк праг“ и канал – земен с профил за връзка на Шабленско езеро с Черно море. Установил е, че сред дейностите, които ще се извършат са извозване на изкопани почви от Шабленското езеро до РД Стожер, които са в размер на 2083,91 куб. м. Един куб. м земна маса е с тегло около 1300 кг, т.е. приблизителното тегло на земните маси, които ще се извозят е 2083,91 х 1300 = 2709 тона. Разстоянието от Шабленското езеро до РД Стожер е 82 км, което се изминава средно за 1 час с моторно превозно средство. С МПС с товароносимост до 3,5 тона, ще е необходимо да се осъществят 774 превоза само в посока от Шабленското езеро до РД Стожер, съответно ще са необходим и по 1 ч в обратната посока, тоест общо 2 часа за превоз. В рамките на един работен ден от 8 часа ще могат да се осъществят най-много 4 превоза. Съответно всички 774 превоза ще могат да се осъществят в рамките на 194 работни дни. Отделно от това в обществената поръчка са включени и други дейности, които изискват превоз - доставка на стоманобетонов пръстен 200*100*100/20 - 8 бр.; доставка на стоманобетонов пръстен 200*100*100/40 - 9 бр., всеки от стоманобетонните пръстени тежи около 80 кг, общото тегло на 17 стоманобетонни пръстена е 1,360 тона. Приел е, че с оглед обема и срока за извършване на обществената поръчка по ОП2 е необходимо превозите да се извършат с МПС, които са с товароносимост над 3,5 тона или максимално допустима маса над 6 тона, за които на основание чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози се изисква лиценз за превоз на товари. В противен случай изпълнителят трябва да използва транспортните услуги на най - малко три броя МПС с товароносимост до 3,5 тона, за да може да извърши поръчката в предвидения срок. От установеното съдът е приел, че поставения критерий за подбор - участниците да притежават лиценз за товарни превози е необходим за установяване на възможността им да изпълнят поръчката, като критерият е съобразен с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. По отношение на установеното нарушение на чл. 163а, ал.2 ЗУТ, вр. чл.2, ал.2 ЗОП съдът е приел, че от описание на обхвата на ОП 2 и „Предмет на поръчката“ в Техническа спецификация се установява, че обектът е трета категория строеж съгласно чл. 137, ал.1, т.3 б. „б“ и „ж“ ЗУТ и съгласно чл. 6, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 30 юли 2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно чл. 137, ал.1, т.3, б. „б“ и „ж“ ЗУТ, строежи трета категория са елементи на техническата инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни и други мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории; реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория. Съгласно Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности, в категория 42.91 е икономическа дейност - строителство на хидротехнически съоръжения. Това води до извод, че строителството на обекти по чл. 137, ал.1, т.3 б. „б“ и „ж“ ЗУТ изисква специални знания, след като е обособена самостоятелна икономическа дейност – строителство на хидротехнически съоръжения и тя е отделена от останалите икономически дейности, който са строителство на сгради, пътища, мостове и тунели, разпределителни проводи и мрежи, и други. Съдът е приел, че в случая изпълнението на обществената поръчка по ОП2 с оглед изграждане на гравитачно преливно съоръжение и канал - земен профил изисква специалист в областта на хидротехническото строителство, хидромелиоративното или водно строителство, тоест за ОП2 ще се осъществи специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи, поради което съобразно чл.163а, ал.4, изр.2 ЗУТ, техническия ръководител в този случай следва да е технически правоспособно лице според специфичните изисквания на строежа. В този смисъл определените изисквания за квалификация и умения на техническия ръководител не са дискриминационни. Напротив същите предполагат качество, съответно до изразходване на средствата по най – правилния начин. По тези съображения и предвид липсата на нарушения по т.1 и т.2 от процесното решение, съдът е приел неправилно прилагане на т.11 б. “б“ от Приложение №1, към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като спрямо точно установените релевантни факти правилно е приложил материалния закон. По отношение на първото установено от административния орган нарушение, настоящият съдебен състав отчита, че в процесния случай в т. 8.2. от Раздел IV „Критерии за подбор“ от документация за обществена поръчка по ОП 2 е посочено, че участникът трябва да притежава документ, доказващ правото да извършва товарни превози на територията на Република България“, като е посочено че удостоверяването се извършва при подаване на офертата, като участникът посочва данните за вписване в регистъра на ИА „Автомобилна администрация“, съответно чуждестранните участници в аналогичен регистър. Указано е, че доказването на това изискване се осъществява, чрез представяне валиден към датата на сключване на договора лиценз за извършване на товарни превози на територията на Република България. Настоящият съдебен състав намира, че дали включването на спорното изискване представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП зависи от относимостта му към предмета на поръчката, дали е необходимо за установяване възможността на кандидатите да я изпълнят и дали е обосновано и пропорционално с оглед конкретния предмет. Както правилно е приел първоинстанционният съд, предметът на обществената поръчка по ОП 2 е за изграждане на гравитачно преливно съоръжение тип „Широк праг“ в ПИ № 83017.44.18 и канал — земен профил за връзка на Шабленско езеро с Черно море в ПИ 83017.44.66 гр. Шабла, община Шабла, Област Добрич. Характерът на възлаганата дейност предполага осъществяването на комплекс от взаимосвързани и последователни действия описани в 24 точки, изискващи висока степен на координация между отделните дейности, които следва да бъдат извършени в кратък срок. В тази връзка изпълнението на поръчката обхваща многостепенна дейност. Видно от направения от съда подробен анализ на дейностите, включени в предмета на поръчката, правилен и обоснован е изводът, че поставеното изискване е допустимо и относимо към предмета на обществената поръчка и насочено към осигуряване на срочното изпълнение на възложените дейности. Предметът на поръчката се отличава със специфичност (изграждане на съоръжения в областта на хидротехническото строителство) и сложност и поставянето на изискване към участниците да извършват превоза на изкопните почви и земни маси, не е ограничително. Обстоятелството, че съгласно нормативната уредба извозването на земните маси може да се извърши от трети лица, не изключва възможността възложителят да заложи изискване, че тази дейност следва да се извършва от извършителя на строежа, когато това е обосновано от спецификата на конкретната поръчка, какъвто е и настоящият случай. В конкретния случай съдът е направил обстоен и детайлен анализ върху отделните дейности на процесната обществена поръчка, в това число и сроковете, които са заложени, като правилно е установил, че в нейния предмет влизат дейности по извозването на значителни по количество изкопни почви и земни маси, което от своя страна предоставя на възложителя възможност да постави като критерий за подбор, свързан с техническите и професионалните способности на икономическите оператори изискването да притежават лиценз за товарни превози. Относно второто твърдяно от административния орган нарушение на чл. 163а, ал.2 и ал. 4 ЗУТ, вр. чл.2, ал.2 ЗОП следва да бъде посочено, че при случаи като настоящия не е достатъчно административният орган да констатира, че е поставено завишено изискване спрямо нормативно предвиденото, а следва да обоснове липсата на пропорционалност на поставеното изискване спрямо предмета на поръчката. Съгласно Решение на СЕС от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, т. 53, разпоредбата на чл. 58, § 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. Правилно и обосновано в конкретния случай първоинстанционният съд е приел, че изпълнението на обществената поръчка по ОП2 предвиждащо изграждането на гравитачно преливно съоръжение тип „Широк праг“ и канал с профил за връзка на Шабленско езеро с Черно море предполага специализирано техническо ръководство в областта на хидротехническото строителство, хидромелиоративното или водно строителство поради което поставеното изискване към техническия ръководител е в съответствие със специфичните изисквания на обществената поръчка. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила. Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода на спора обаче, такива не се дължат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,