Определение № 6490 от 28.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4702/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. А. Б., действаща като майка и законен представител на малолетния Л. Д. Д., чрез процесуален представител, срещу определение №3559/04.04.2024 г. по адм. дело №2455/2024 г. на Административен съд - София - град, с което е оставено без разглеждане нейното искане, като законен представител на малолетния Л. Д. Д., за прекратяване на фактически действия от директор и служители на [учебно заведение], гр. София, изразяващи се във възпрепятстване на достъпа на ученика Л. Д. Д. в сградата на училището, в резултат на което той не може да посещава учебните часове и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е бил сезиран на 08.03.2024 г., а се е произнесъл едва на 04.04.2024 година, като не е взето предвид, че от 08.03.2024 година до 14.03.2024 година ученикът не е допускан в сградата на училището, а след тази дата действията по недопускането му в клас продължават и същият прекарва част от учебното време в училищната канцелария. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частна жалба - директорът на [учебно заведение], гр. София, в писмен отговор иска оставяне в сила на определението. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел, че е сезиран с искане по чл.250, ал.1 АПК за прекратяване на фактически действия и защитата по този ред се състои в незабавното и безусловно прекратяване на действията съгласно чл.253, ал.2 АПК. Видно от приложеното по делото писмо изх. № 239/14.03.2024 г. от директора на училището, същият уведомява Б., че ученикът Л. Д. след представяне на медицинската документация, удостоверяваща, че детето е психически годно да посещава училище, може да присъства на учебни занятия съобразно индивидуалната му програма за обучение, която Б. има. АССГ е изложил мотиви, че детето е допуснато да посещава училище съобразно определената на ученика дневна и комбинирана форма на обучение, която е съгласувана и с неговия родител и законен представител, поради което е отпаднал правния интерес от предявяване на искането по чл.250 АПК, тъй като твърдяното в него фактическо действие вече не се извършва. Определението е правилно. В съответствие с цитираните от АССГ норми е правният му извод, че искането за защитата по чл.250 АПК е допустимо, само докато продължават фактическите действия, чието преустановяване се иска. След преустановяването им, е постигната целта на първоначално поисканата защита по чл.250 АПК и отпада правния интерес от водене на делото. Съдът в това производство не разполага с правомощия да установява незаконни фактически действия за отминал период, които вече са прекратени, а единствено да разпореди прекратяване на продължаващи фактически действия. С частната жалба е направен и недопустим опит за промяна на петитума на първоначалното искане, което е било за прекратяване на недопускане в сградата на училището, а в частната жалба въпреки допускането в сградата, което не се оспорва, се иска прекратяване твърдяно недопускане в клас със съучениците. Предвид заповедта на директора от 08.01.2024 г. /л.87/ за преминаване на ученика в комбинирана форма на обучение на основание чл.259, ал.1 вр. чл.114 от Закона за предучилищното и училищното образование по заявление на А. Б., като негов родител от 05.01.2024 г./л.67/ и утвърденото седмично разписание с два броя заповеди /л.87 и л.88/, в които преобладават индивидуално обучение и ресурсен кабинет, въпросът в кои кабинети ще бъде допускан ученикът е в изпълнение на административен акт и защитата срещу твърдените действия по недопускането му в клас със съучениците не може да бъде осъществена по реда на чл.250 АПК. Това е така защото, съгласно разпоредбата на чл.250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или закон - тоест действията по изпълнение на административен акт или на основание законова норма не попадат в приложното поле на чл.250 АПК. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение