Определение № 773 от 11.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1248/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.С. Мемцов частна жалба на Д. Д. срещу разпореждане № 2442/01.06.2023г. по възз.гр.д.№ 189 по описа на ОС - Пловдив за 2023г.С него е върната, като подадена срещу необжалваем съдебен акт, частната жалба на Д. Д. срещу постановеното за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция определение № 1086/04.05.2023г. по възз.гр.д.№ 189 по описа на ОС - Пловдив за 2023г. В частната жалба са релевирани доводи за процесуална незаконосъобразност, поради нарушение на разпоредбата на чл.262, ал.2 ГПК, приложима на осн. чл.275, ал.2 ГПК.Според частната жалбоподателка при постановяване на обжалваното разпореждане съдията-докладчик от окръжния съд е действал извън обхвата на правомощията си, тъй като при администриране на частната жалба е имал правомощия да я върне само в изрично предвидените хипотези в чл.262, ал.2, т.1 и т.2, съответно не е разполагал с правомощия да постанови връщането й, като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и за връщане на делото на ОС - Пловдив за администриране на подадената частна жалба. В подадения чрез юрисконсулт И. Н. писмен отговор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД частната жалба се оспорва. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: Производството по делото е образувано по предявения по реда на чл.422 ГПК иск на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с предмет оспорените му вземания в заповедно производство по чл.410 ГПК, произтичащи от договор за паричен заем от 17.02.2017г., за главница в размер на 900лв., договорна лихва в размер на 60лв. и обезщетение за забава в размер на 258.65лв. С постановеното въззивно решение първоинстанционният съдебен акт е частично отменен и искът е отхвърлен в тази част, а в останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено и са присъдени разноски в тежест на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С постановеното за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция по реда на чл.248 ГПК определение № 1086/04.05.2023г. е оставена без уважение молбата на Д. Д. за изменение на въззивното решение в частта за разноските.Подадената от Д. Д. частна жалба срещу определение № 1086/04.05.2023г. е върната със сега обжалваното разпореждане, постановено в едноличен състав от съдия от окръжния съд, поради това, че е насочена срещу неподлежащо на обжалване определение. Настоящият състав намира за основателни доводите в частната жалба, че съдията-докладчик от окръжния съд не е имал правомощия да върне подадената частна жалба срещу постановеното за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция по реда на чл.248 ГПК определение за изменение на въззивното решение в частта за разноските, поради това, че е подадена срещу неподлежащо на обжалване определение.Дължимата проверка и правомощията при администриране на въззивна частна жалба са регламентирани в приложимата на осн. чл. 275, ал.2 ГПК разпоредба на чл.262, ал.2 ГПК. В нея са изрично регламентирани единствено правомощията за връщане на жалбата в хипотези на ненадлежно упражняване на правото на обжалване, съответно не са предвидени правомощия за връщане на частната жалбата в хипотезата, когато е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Налага се извод, че обжалваното разпореждане е постановено извън правомощията на съдията-докладчик от окръжния съд при администрирането й. Поради изложеното, частната жалба е основателна, обжалваното разпореждане следва да се обезсили и делото – върне за администриране на частната жалба. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: