Определение № 192 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място], подадена от пълномощника адв. Н. М. С. от Адвокатска колегия [населено място], против определение № 1391 от 12.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 523/2015 г. на Окръжен съд Русе, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение в частта за разноските. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС съобрази следното: С обжалваното в настоящото производство определение № 1391 от 12.11.2015 г. по в.гр.д. № 523/2015 г., Окръжен съд Русе е отхвърлил като неоснователна молба на [фирма] за изменението на постановеното по същото дело въззивно решение № 428 от 07.10.2015г. в частта за разноските. В. съд е приел, че от представения договор за правна защита и помощ не е видно дали разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция са заплатени, тъй като в договора е посочено, че адвокатското възнаграждение е в размер на 800 лв. и ще се плати в брой, без да е указан видът на плащане. При това положение съдът е приел, че договорът за правна помощ не удостоверява направени от страната разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Изложени са доводи, че в представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие с дата 29.04.2015 г. ясно е отразено заплащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение от 800 лв. Частният жалбоподател счита, че определението е постановено в противоречие с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което моли да бъде отменено и му бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв. Обжалваното определение е правилно, но не по изложените в него съображения. С въззивното решение № 428 от 07.10.2015 г. по в.гр.д. № 523/2015 г., Русенският окръжен съд е обезсилил решение № 438 от 06.04.2015 г. на Русенския районен съд по гр.д. № 5361/2014 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, следователно въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора. Съгласно чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК разноски се присъждат на страните в зависимост от резултата по делото, съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска, както и при прекратяване на делото. При обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане, разноски не следва да се присъждат. В този случай направените от страните разноски във въззивното производство следва да се присъдят съобразно посочените по-горе правила в зависимост от изхода на делото, аналогично на направените разноски пред ВКС в хипотезата на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: