Определение № 2758 от 05.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1715/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от И. Б. Б. частна касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, 2 гр. състав, определение № 584/03.03.2024 г. по ч.гр.д. № 400/24 г., с което е отменено разпореждане № 597/25.05.20023 г. на СОС по гр.д. № 69/2023г., с което в полза на И. Б. е издаден изпълнителен лист относно определения режим на лични отношения с детето му. Иска се въззивното определение да бъде отменено. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Според задължителните разрешения в т. 3 ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването му, като не подлежи на касационно обжалване. В случая разпореждането на Софийски окръжен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение е проверено по реда на обжалване с частна жалба пред апелативния съд. Постановения от апелативния съд е окончателен и след него въпросът за наличието на предпоставки за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение не може да бъде повдиган. Ето защо и частната касационна жалба срещу този стабилизиран съдебен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея- прекратено. Дадените в обжалваното определение указания, че от може да се обжалва пред ВКС, както и последващото администриране на частната касационна жалба, не обвързва настоящия състав, който служебно извършва преценка за допустимостта на образуваното пред него производство. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр.от.,