Определение № 483 от 03.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 51/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. А., депозирана с електронен пакет чрез ЕПЕП на 30.10.2025 г., срещу определение № 4632 от 16.10.2025 г. по ч. гр. д. № 3005/2025 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателката молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 163 от 17.10.2023 г. по ч. в. гр. д. № 482/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 657 от 17.05.2023 г. по гр. д. № 1138/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата по чл. 463 ГПК на С. К. А., подадена в качеството й на съделител, срещу разпределение от 03.04.2023 г. по изп. дело № 20199080401076 на ЧСИ Б. А. с рег. № ...... към КЧСИ. Жалбоподателката поддържа, че атакуваното определение е неправилно и моли то да бъде отменено, а подадената молба за отмяна - разгледана по същество от друг състав на ВКС. Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частната жалбоподателка с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 163 от 17.10.2023 г. по ч. в. гр. д. № 482/2023 г. на Пловдивски апелативен съд. Съдебният състав е посочил в атакувания акт, че съдебното решение, постановено по чл. 463 ГПК, чиято отмяна е поискана не се ползва със сила на пресъдено нещо относно материалното право – предмет на принудителното изпълнение, тъй като разрешаваните с него въпроси са процесуалноправни и касаят изпълнителния процес, начина на разпределение на сумите и привилегиите. Поради това, опирайки се на мотивите на т. 1 и т. 2 ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, е заключил, че влезлите в сила решения по реда на чл. 463 ГПК, също като съдебните актове по чл. 435 – 438 ГПК не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК. Настоящият съдебен състав, намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на ВКС споделя изложените съображения в обжалвания съдебен акт. Същите са в съответствие с даденото по задължителен начин за съдилищата разрешение в т. 3 ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според същото отмяната по Глава 24 ГПК цели защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и преодоляване на тяхната сила на пресъдено нещо. Приложение намират и разрешенията на ППВС № 2/1977 г., според които актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК. Решенията, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, не се ползват със сила на пресъдено нещо относно съществуване на твърдяно материално право (изпълняемо право). Затова, ако е налице засягане на такова, защитата му следва да бъде реализирана по исков ред, а не чрез молба за отмяна. Разрешенията в т. 1 и т. 2 ТР 2/22.11.2021 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС са неотносими към предмета на настоящия спор. С тях е дадено разрешение на въпроса въззивния характер на производството и за правомощията на съда след отмяна на обжалваното разпределение по чл. 463 ГПК в рамките на редовния инстанционен контрол, като не е променено принципното разрешение в т. 3 ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС досежно изключването на влезлите в сила актове по жалби срещу действията на съдебни изпълнителни, вкл. тези по чл. 463 ГПК, от предметния обхват на извънредното производство по отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Атакуваното решение, постановено на основание чл. 463 ГПК и имащо за предмет законосъобразността на разпределението на постъпилите парични суми след публичната продан на съсобствения делбен имот, не разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, поради което молбата за отмяната му по чл. 303 ГПК като насочена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 60228 от 23.09.2021 г. по гр. д. № 3056/2021 г. на Четвърто г.о. на ВКС, определение № 202 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 1819/2020 г. на Трето г.о. на ВКС, определение № 52 от 13.02.2020 г. по гр. д. № 437/2020 г. на Трето г.о. на ВКС, определение № 251 от 03.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1051/2020 г. на Четвърто г.о. на ВКС, определение № 528/28.03.2023 г. по ч. тр. д. № 674/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение