Решение № 979 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10860/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на зам. кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, чрез гл.юрк. Попова, срещу решение № 6445 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело №1561/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, се претендира отмяна на решениeто със законните последици. Ответникът М. Х. В., чрез адв. Бошнаков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като необосновано и незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на М. Х. В. заповед № 2789/12.07.2024г. на зам.кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2,т.2 ЗУТ е наредено на жалбоподателя Влайков да премахне незаконен строеж, представляващ пристройка от метална конструкция и PVC дограма, с размери: дължина 8.50м, ширина 2.20м и средна височина 2.30м, функционално свързана към самостоятелен обект с [идентификатор] по КККР на град Несебър, находящ се на първи етаж в изградената в имота сграда с [идентификатор]. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган при спазване на административната процедура, но е материално незаконосъобразна като несъобразена с изискванията на чл.59,ал.2,т.4 АПК – разпореденият за премахване незаконен строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен. Освен това е установено ,че процесната заповед третира като незаконен строеж металната покривна конструкция над терасата пред апартамент с [идентификатор] като неразделна част от незаконния строеж, разпореден за премахване, а същата конструкция е била квалифицирана от административният орган като преместваем обект, разпореден за премахване със заповед № 2787/12.07.2024г., т.е. административният орган е определил конструкцията като част от преместваемо слънцезащитно съоръжение и успоредно с това като конструктивна част от незаконния строеж, визиран в процесната заповед като „пристройка към апартамент с [идентификатор]“. При това положение, първоинстанционният съд е извел решаващ правен извод за неяснота на параметрите и конструкцията на пристройката, тъй като заповед № 2787/12.07.2024г., с която е разпоредено премахването на покривната конструкция на пристройката като преместваем обект е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Съдът е приел, че съгласно чл.177, ал.1, изр.2 от АПК, решението с което е отменена цитираната по-горе заповед е обвързващо, вкл. за съдебната инстанция, поради което „съдът е в невъзможност да пререшава въпроса и да приеме друго за металната конструкция освен че тя не е нито строеж, нито преместваем обект“. Прието е също, че включвайки металната конструкция пред обект с [идентификатор] като елемент един път на преместваемия обект, втори път на незаконния строеж, административният орган е допуснал нарушение на изискването за форма, което е довело и до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което прави невъзможна проверката за съответствието на заповедта с материалния закон и с целта на закона. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. В производството по оспорване на заповед по чл.225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж, административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия, тъй като при констатирана незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка или при допуснато съществено нарушение на административната процедура, се следва произнасяне по същество от съдебната инстанция, след събиране на доказателства и даване на указания на страните за нуждаещите се от установяване факти по чл.170 във връзка с чл.171, ал.2 АПК. Неправилен е изводът на административният съд, че заповедта е издадена в нарушение на чл.59, ал.2 т.4 от АПК, без да са посочени точните параметри на разпоредения за премахване незаконен строеж. Обратно на приетото в обжалваното решение, фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл.171, ал.1 АПК. В тази връзка по делото са назначени две съдебно-технически експертизи, констатациите на които първоинстанционният съд е пресъздал подробно в решението си, но не е обсъдил във връзка с приложените по административната преписка документи, което е довело до отмяна на процесната заповед № 2789/12.07.2024г. на формално основание, без да са изложени мотиви по същество /наличие на строеж по смисъла на §5, т.38 ПР на ЗУТ, параметри на незаконният строеж и евентуален режим на търпимост по §16 и §127, ал.1 ПР на ЗУТ/, т.е. налице е и нарушение по чл.172а, ал.2 АПК. Обстоятелството, че от същия административен орган е била издадена и заповед за премахване на навесът над терасата – част от разпоредения за премахване с процесната заповед незаконен строеж, като преместваем обект и тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение по никакъв начин не препятства произнасянето на съда по законосъобразността на процесната заповед, която е с различно правно основание – чл.225а, ал.1 АПК. Предвид изложеното и тъй като процесната заповед е отменена на формално основание, обжалваното решение се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а,ал.2 АПК – липса на мотиви по същество, което е основание за отмяната му по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение