Определение от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11872/2023 г.

Производството е по реда на чл. 628 и следващите от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и във връзка с чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/.

Делото е образувано по касационна жалба на „Овергаз Мрежи“ АД, чрез процесуалния му представител юрк. Василева, срещу решение № 5929 от 11.10.2023г., постановено по адм.д. № 4399/2023г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - София, обективиран в писмо изх. № ДК – 06 – 4356 – 00 - 245 от 23.02.2023г., да се назначи държавна приемателна комисия /ДПК/ за строежи, изрично изброени в писмото, по мотив, че разрешенията за строеж са загубили правното си действие.

В представена в открито съдебно заседание от 14.02.2024г. молба от касатора е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 от ДФЕС, по три формулирани въпроса, а именно: 1. „Допуска ли правото на ЕС и принципът на лоялно сътрудничество съществуването на правен режим в държава – членка като в настоящото производство, който забранява/не допуска извършването на инстанционен контрол на актове, с които се отказва отправяне на преюдициално запитване, в това число и такива постановени от последна съдебна инстанция /инстанция, чието решение не подлежи на обжалване и съдебен контрол/ ?“;

2. „Допуска ли правото на ЕС и принципът на ефективността съществуването на правен режим в държава – членка като в настоящото производство, които не допуска извършването на последващ контрол /включително от съда на Европейския съюз/ върху акт на съд, чието решение е окончателно /не подлежи на обжалване и съдебен контрол/, с който акт се извършва окончателна преценка относно необходимостта от отправяне на преюдициално запитване по въпроси, които касаят прилагането и тълкуването на актове на ЕС /както в конкретния случай Директива 2009/73 ЕО, Енергийна харта и Директива 2006/123 ЕО/, но в контекста на установен правен режим по издаване на административни актове по реда на Закона за устройство на територията/попадащ, според компетентния съд, извън обхвата на компетентност на ПЕС/“;

3. „Може ли съд /включително последна инстанция/ на държава – членка, самостоятелно и без да подлежи на проверка от горестоящ съд на извърши преценка за липса на компетентност на СЕС по въпрос, повдигнат пред него само защото се налага тълкуване на разпоредба от закон, касаещ устройство на територията /т.е. нормативен акт, който не попада „в изключителните, споделените и правомощията за подкрепа на ЕС по смисъла на чл. 3, чл. 4 и чл. 6 от ДФЕС“/, независимо от обстоятелството, че по същество засягат права и задължения, предоставени на правните субекти с актове на вторичното право / както в конкретния случай Директива 2009/73 ЕО, Енергийна харта и Директива 2006/123 ЕО /, принципи установени в практиката на СЕС /като този за оправданите правни очаквания и правната сигурност/ и Договорите?“.

Настоящият състав намира, че така направеното искане за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз по трите алтернативно формулирани въпроса е неоснователно, по следващите съображения.

Съгласно чл. 629 ал. 3 ГПК субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК „Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение“. Съгласно чл. 267 ДФЕС, на който се позовава касаторът в искането си „Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на настоящия договор; б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза“. Т.е. компетентността на Съда на европейския съюз се отнася до тълкуването на разпоредби на ДФЕС или на валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, но не и до тълкуването на разпоредби на националните законодателства, в какъвто смисъл е отправеното искане. В случая се иска отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на национални процесуални правни норми, които са извън компетентността на съда на ЕС. Освен това е налице вече произнасяне и отговорът произтича недвусмислено от предходно постановено определение от 12.11.2010г. по дело С – 339/10 на Съда на европейския съюз, по което СЕС е сезиран с преюдициално запитване от България за тълкуване на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз на основание чл. 267 ДФЕС досежно възможността въобще за изключване от съдебен контрол на актове по ЗУТ. Като с посоченото определение СЕС е приел, че явно няма компетентност да отговори на тези въпроси.

Предвид изложеното настоящият състав намира на първо място, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така както е формулирано в искането по трите алтернативно дадени въпроса, е извън приложното на чл. 267 ДФЕС и компетентността на СЕС, тъй като не е отправено искане за тълкуване на ДФЕС или на актове на институции, органи, служби или агенции на Съюза. Това е така и тъй като процесуалният ред за обжалване на съдебните актове на държава – членка не попадат в изключителните, споделените и правомощията за подкрепа на Европейския съюз по смисъла съответно на чл. 3, чл. 4 и чл. 6 ДФЕС.

Съгласно чл. 267 ДФЕС национална юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз, когато обаче е сезирана с въпрос в рамките на компетентността на съда, очертани в чл. 267 т. „а“ и „б“ от ДФЕС, а в случая отправените въпроси са извън тази компетентност. Следва да се посочи и че този извод произтича ясно и недвусмислено от цитираното по – горе предишно определение по дело № С – 339/10 на Съда на Европейските общности, а именно за недопустимост, поради това, че СЕС е явно некомпетентен да се произнесе по отправено такова питане. Това от своя страна обосновава липсата на абсолютно задължение на настоящата инстанция да отправи питане съгласно чл. 629 ал. 3 ГПК.

Позоваването на Директива 2009/73 от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и Директива 2006/123/ЕО от 12.12.2006г. относно услугите на вътрешния пазар на Европейския парламент и на Съвета е неотносимо към спора, тъй като с тях се регулират области, неотносими към правоотношението, предмет както на основния спор по делото, така и по отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване касаещо национална правна уредба.

По изложените съображения настоящият състав намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване по поставените алтернативно въпроси в молба от открито съдебно заседание от 14.02.2024г. е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 629 ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение