Определение № 166 от 09.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 284/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на Министерство на околната среда и водите/МОСВ/ -гр. София срещу разпореждане от 28.10.2022 г. по т.д. № 490/2022г. на АС-София, Пети с-в, с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивно решение, постановено по същото дело, с което МОСВ е осъдено да заплати на Община Созопол ЕИК[ЕИК] сумата от 333 223,60 лева и обезщетение за забава върху нея в размер на 101 355,51 лева за периода 06.11.2016 г. -05.11.2019 г Твърди се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, доколкото с него е допуснато предварително изпълнение, което е незаконосъобразно-противоречи на чл.243 ал.2 ГПК, тъй като МОСВ е държавно учреждение. Ответникът по частната жалба Община Созопол изпраща писмен отговор със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 407 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1,т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, каквото се явява и въззивното решение, постановено по същото дело, с което МОСВ е осъдено да заплати на Община Созопол ЕИК[ЕИК] сумата от 333 223,60 лева и обезщетение за забава върху нея в размер на 101 355,51 лева за периода 06.11.2016 г. -05.11.2019 г, постановено по т.д. № 490/2022г. на АС-София, Пети с-в. Разпоредбата дава възможност за издаване на ИЛ и предприемане на принудително изпълнение независимо от обжалваемостта на въззивните решения пред касационна инстанция, което на практика представлява възникване по право на предварително изпълнение. Съгласно чл.243 ал.2 ГПК обаче такова изпълнение е недопустимо срещу държавни учреждения, каквото е МОСВ, с оглед на което и обжалваното разпореждане следва да се отмени, а издаденият ИЛ-да се обезсили. В тази насока е и константната практика на ВКС: Опр. №890/20.12.2013 г. по чтд № 4269/13 на Второ т.о., Опр. по ч.гр.д. № 4594/13 на ІV гр.о., Опр. по ч.т.д. № 402/2010 на ВКС, Второ т.о., Опр.№68 от 09.02.2015 г. по ч.т.д №258/ 2015 на Второ т.о., Опр. № 121 от 19.02.2018 г. по ч.т.д № 286/2018 г. на Второ т.о. и много други. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно.