Определение № 5412 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. М. Р. от гр. Хасково, против Определение № 242/20.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1810/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. От изложеното в частната жалба се налага извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на административния съд за разрешаване на спора по същество. Върховният административен съд приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на Я. М. Р. срещу Министерство на здравеопазването, в която се възразява срещу договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване, с твърдения за неговата нищожност и искане за връщане на приведената във връзка с това сума. Разпореждане № 8319 от 26.11.2025 г. жалбата е оставена без движение, тъй като съдът е приел, че не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5 - т. 7 и на чл. 151, т. 3 АПК, като на жалбоподателката са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности в 7-дневен срок. Същата е предупредена, че при неизпълнението им в срок производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението с разпореждането на съда е връчено лично на жалбоподателката на 10.12.2025 г.. С молба вх. № 13752/16.12.2025 г. Я. М. Р. е представила документ за платена държавна такса в размер на 10,00 лв., както и молба за конкретизация на жалбата, в която са изложени същите твърдения. С Определение № 242/20.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1810/2025 г., Административен съд – Хасково е приел, че са налице основания за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството съгласно чл. 158, ал. 3 АПК, тъй като въпреки дадените указания, жалбоподателката не е отстранила всички нередовности в жалбата в срок. Съдът е приел, че от подадената жалба и постъпилата уточняваща молба не може да се формира еднозначен извод какъв е предметът на оспорване, респ. каква е търсената от съда защита, доколкото продължават да са налице неясноти и противоречия относно обжалвания административен акт, незаконосъобразността на същия и отправеното искане към съда. Това било така, защото от една страна жалбата била насочена срещу Министерство на здравеопазването, а се твърди, че договорът, който се счита за нищожен, бил сключен с ОББ Пенсионно осигуряване. Оспорващата да не сочила конкретен индивидуален административен акт, респ. неоснователно действие/бездействие на администрацията, но се позовавала на различни разпоредби на АПК, касаещи именно оспорването на индивидуален административен акт, респ. неоснователно действие/бездействие на администрацията и излагала доводи в тази връзка. Накрая се отправяло и искане веднага и наведнъж да се върнат всички събрани средства за допълнително пенсионно осигуряване, но без да се излагали конкретни и ясни фактически твърдения относно предявен иск по реда на ЗОДОВ. Определението е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата съдебна инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Обосновано, с оглед данните по делото, административният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран, е нередовна, поради което правилно я е оставил без движение и е дал конкретни указания на жалбоподателката за отстраняване на нередовностите й в законоустановения по чл. 158, ал. 1 АПК седмодневен срок. Последните не са отстранени в този срок, което е обусловило приложението на чл. 158, ал. 3 АПК. Следва да се посочи, че отношенията във връзка с допълнителното задължително пенсионно осигуряване се уреждат в Част Втора, Дял Втори на КСО. Съгласно чл.124 ал.1 от КСО допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява при условията и по реда на този дял въз основа на сключен договор на осигуреното лице с пенсионноосигурително дружество или въз основа на служебно разпределение при условията на чл. 137, ал. 12 и чл. 140, ал. 4 от същия нормативен акт. Съгласно чл.137 ал.3 от КСО (в редакция ДВ, бр. 110 от 1999 г.) осигурените лица участват в универсален пенсионен фонд чрез индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество, подадено в срок до три месеца от възникване на задължението за осигуряване. Според ал.4 на същия текст за лицата, неизбрали универсален пенсионен фонд по реда на ал. 3, се извършва служебно разпределение по регистрираните универсални фондове по начин и ред, определени от Националния осигурителен институт и заместник-председателя, ръководещ управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор. В този смисъл задължението за осигуряване в конкретен пенсионен фонд възниква както въз основа на избор на осигуреното лице и сключване на договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване, така и чрез служебно разпределение при условията на чл. 137, ал. 12 (предишна ал.4) от КСО. В Част Втора, Дял Втори, Глава тринадесета на КСО са посочени правата на осигурените лица по допълнително задължително пенсионно осигуряване, но от изложението на частната жалбоподателка не може да се идентифицира спор във връзка с упражняването на някоя от предвидените там права. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Административен съд – Хасково като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото поради нейната нередовност, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, настоящата касационна инстанция, намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,