Определение № 252 от 02.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2881/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на С. М. И., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК на влязлото в сила определение, постановено по ч.гр.дело №177/2015 г. на Шуменски окръжен съд, с което по жалба на [фирма] е отменено определение от 06.03.2015 г. по гр.д. № 448/15 на РС-Шумен за прекратяване на производството по иск на [фирма] срещу молителите. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Разпоредбата на чл. 307, ал.1 ГПК изисква от Върховният касационен съд да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна в закрито заседание. Проверката за допустимост на молбата за отмяна се ограничава в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от заинтересовано лице /чл.303, ал.1 ГПК/, на наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, дали са спазени установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове за подаване на молбата за отмяна, както и наличието на точно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Молбата за отмяна е недопустима, по следните съображения: Съгласно т. 2 на Постановление №2/1977г на Пленума на Върховния съд на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Съдебният акт, предмет на искането за отмяна е определение на въззивния съд, с което е отменено определението за прекратяване на производството и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед на изложеното, актът, предмет на молбата по чл.303 ал.1 ГПК не съставлява влязъл в законна сила съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо да е разрешен спор за материално право между страните по делото, който да подлежи на отмяна и няма характер и на съдебен акт, който да е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна. Затова е недопустима молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1ГПК. С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение