Определение № 6915 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5653/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адвокат Х. С. Иванов, в качеството му на пълномощник на Д. Р. Р., срещу Определение №15175 от 21.04.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по к.а.н.д. №176/2026 г. Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно. Счита, че е неправилен изводът на съда, че искането му е за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че той е поискал допълване на решението в частта за разноските, с оглед на което искането му е било допустимо. Прави искане определението да бъде отменено Ответникът – началник сектор в отдел “Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането на частния жалбоподател с правно основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс(ГПК) за изменение на Решение № 7440 от 23.02.2026 г. по к.н.а.д. № 176/2026 г. на АССГ, XVII касационен състав, в частта за разноските. За да постанови определението си съдът е изложил, че е с Решение № 7440 от 23.02.2026 г., по к.а.н.д. № 176/2026 г. на АССГ, XVII к.с., е отменено Решение № 3643 от 10.10.2025г. по а.н.д. № 6432/2025 г. на Софийския районен съд, 96 с-в, като вместо това е отменено Наказателно постановление (НП) № 25-4332-004614, издадено на 11.03.2025 г. от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на основание чл. 184, ал. 4, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д. Р. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. В решението си съдът е приел, че независимо от изхода на спора, на касатора не се следват разноски, тъй като сторените разноски в касационното производство са в размер на 5,11 евро (равностойност на 10 лева) - за държавна такса, но същата е недължимо платена и не следва да се възлага в тежест на ответника по касация. Според съда по въпросите, обусловени от крайния изход на приключеното производство, съответната съдебна инстанция постановява изричен диспозитив, когато ги уважава. Тук се отнасят и претенциите за разноските по делото. АССГ е изложил, че независимо, че в решението липсва изричен диспозитив, с който се отхвърля искането, то съдът се е произнесъл по въпроса за разпределението на отговорността за разноските в производството и по-конкретно за разноските на страната, депозирала молбата по чл. 248 ГПК(изложени са съображения в мотивите на съдебния акт), поради което и последната представлява искане за изменение на решението в частта за разноските, а не за неговото допълване. Съдът е посочил още, че разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая не е спорно, че списък по чл. 80 ГПК не е представен, следователно искането е недопустимо. По тези съображения е оставил искането по чл. 248, ал. 1 ГПК без разглеждане. Определението е неправилно. Видно от доказателствата с искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК процесуалният представител на Д. Р. Р. е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Х. С. Иванов и Д. Р. Р. за предоставяне на безплатна правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2 ЗА В касационното производство пред АССГ не е депозиран списък по чл. 80 ГПК, но такъв в случая не е необходим за допустимостта на подаденото искане. Присъждането на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е право на адвоката, което се упражнява с молба до съда. Предназначението на списъка по чл.80 ГПК е, не само да се улесни съдът при изчисляването на разноските, но и да се внесе яснота за насрещната страна относно вида и размера на претендираните разходи. В случая адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което липсата на предварително посочване на размера му от лицето, което го претендира, не накърнява интересите на страната, която следва да го заплати. На следващо съдът е изложил в мотивите си, че не се следват разноски на касатора, тъй като сторените разноски в касационното производство са за държавна такса, но същата е недължимо платена. Липсва произнасяне до искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че подаденото искане е за допълване на решението в частта за разноските. От изложеното до тук следва, че подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е била допустима и съдът е дължал разглеждане на същата по същество. (В същия смисъл е Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д.№1908/2022 г. на Върховния касационен съд.) Като е стигнал до извод, различен от горния и като е оставил без разглеждане подаденото пред него искане първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за произнасяне по същество по направеното искане. По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд,