Определение № 5100 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4278/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. М. Ц., в качеството й на особен представител на М. Ю. Р., срещу определение № 17853 от 24.08.2026 г. по в.гр. д. № 6956/2025 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение молбата на адв.М. Ц. за определяне и изплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба. За да постанови обжалваното определение съдебният състав е констатирал, че в хода на въззивното производство, въззиваемата страна - М. Ю. Р. е представляван от надлежно назначен в първоинстанционното производство особен представител – адв. М. Ц., като за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция на адв. Ц. е внесено от насрещната страна и изплатено определеното й адвокатско възнаграждение. На 01.06.2026г. въззивният съд е постановил решението си, като в диспозитива на същото е посочено, че актът не подлежи на касационно обжалване. Адв. Ц. е депозирала касационна жалба, която с разпореждане от 20.07.2026г. на съдията-докладчик по в.гр.д. № 6956/2022г. на СГС е върната. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. С молбата от 04.08.2026г. Особения представител е поскала определяне и изплащане на възнаграждение за изготвяне на касационната жалба, както и присъждане на разходи,които е направила за разпечатване на приложенията към касационната жалба – съдебна практика. Съдебният състав е приел, че направеното искане следва да бъде оставено без уважение. Отбелязано е, че решението, против което е депозирана касационната жалба не подлежи на касационно обжалване.Посочено е, че депозирането на тази жалба от особения представител не защитава легитимен интерес на представлявания,предвид изначалната недопустимост на това процесуално действие. В частната си жалба молителят твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навежда съображението, че в разпореждане на СРС от 22.06.2026г ,т.е след връщане на делото на първоинстанционния съд, било указано касационно обжалване, поради което съответно с чл.44а, ал.2 ЗА е изготвена и депозирана касационна жалба.Твърди нарушение на закона, тълкувателна и каузална практика на ВКС и на служебните задължения на съда. В срок е постъпил писмен отговор от ответника „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. Ц., в който се поддържа твърдение за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. При преценка на изложеното и данните по делото,настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу съдебен акт,подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, изр. 2 ГПК. Въведените оплаквания и доводи са неоснователни. Действително, съгласно т. 6 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на особения представител се дължи независимо от изхода на спора.Това правило обаче предполага валидно възникнало и допустимо производство. В хипотезата на изначална процесуална недопустимост на касационната жалба (например поради необжалваемост на акта или просрочие), не се развива валидно производство. Извършените от особения представител, назначен по чл.47, ал.6 ГПК действия в този случай – като подаване на касационна жалба срещу неподлежащ на обжалване акт – се явяват процесуално непредизвикани и обективно ненужни за защитата на интересите на представляваната страна, тъй като жалбата не подлежи на разглеждане от съда. В случая се касае за окончателно въззивно решение ,както е било изрично посочено при постановяването му. Също така,рискът и разноските от грешно администриране не могат да се възлагат на страната която дължи внасяне на възнаграждение за особения представител,назначен по чл.47, ал.6 ГПК.Недопустимо е с нейни средства да се осигурява възнаграждение на адвокат за инстанция,която законът изначално е изключил като възможна.В тези случаи, искането за определяне и изплащане на адвокатско възнаграждение на особен представител се явява неоснователно. Изложените съображения налагат извод за законосъобразност на обжалваното определение и същото следва да се потвърди. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.