Определение № 413 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 416/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. К. против разпореждане от 17.12.2009 г. на Окръжен съд – П., постановено по в.гр.д.№ 550/2009 г., с което е оставена без движение частна жалба с вх.№ 7048/2009 г. Частната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима, по следните съображения: С обжалваното разпореждане, въззивния съд е оставил без движение частна жалба, подадена против постановено от него определение, до внасяне на дължима държавна такса в размер на 15 лева. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК, на обжалване пред по-горен съд подлежат определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и определения, за които обжалването е предвидено изрично в законова разпоредба. Разпореждане на съд, с което се оставя без движение частна жалба не е сред изрично предвидените определения, подлежащи на обжалване, както и не прегражда по-нататъшния ход на делото, т.е. не е сред посочените в разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 актове на съда, подлежащи на обжалване по реда на обжалване на определения, предвиден в разпоредбите на Глава Х. от ГПК. Обжалваемо би било определението на съда, с което се връща подадената частна жалба, поради неизпълнение на дадените указания, но не и разпореждането за оставяне на частната жалба без движение. За пълнота следва да се отбележи, че след постановяване на обжалваното разпореждане, съдът е постановил определение от 04.10.2010 г., с което е освободил И. А. К. от внасяне на държавни такси по делото. По изложените съображения, подадената частна жалба е насочена против акт на съда, неподлежащ на обжалване, поради което същата следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия