Определение № 186 от 03.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2019 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Х. Т. И., молба с вх. № 5175953/31.10.2018 г. за отмяна на влезлите в сила решение № I-45-39/21.08.2014 г. по гр. дело № 9891/2012 г. на Софийския районен съд (СРС) и решение № 1803/16.03.2015 г. по възз. гр. дело № 18034/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). С първоинстанционното решение на СРС е осъдена Прокуратурата на Република България (ПРБ) да заплати на молителя, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега т. 3) от ЗОДОВ, сумата 1 000 лв. и сумата 300 лв. – обезщетения съответно за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски по делото в размер 240.50 лв., като претенцията за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлена за разликата до пълния ѝ предявен размер от 1 000 лв. С въззивното решение на СГС е потвърдено първоинстанционното решение на СРС в обжалваната от ПРБ осъдителна част. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поддържа се, че молителят не е знаел за воденото от негово име дело, не е подписвал, представените по делото и изходящи от него, пълномощни, договори за правна помощ и фактура (изрично оспорва подписите в тях да са положени от него), и не е получавал присъдените му обезщетения. Твърди, че е узнал за делото едва след неговото приключване – при извършена деловодна и архивна справка на 24.10.2018 г., във връзка с подаването на искова молба с вх. № 2029625/26.10.2018 г., с която също е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди (препис от тази искова молба не е представен с молбата за отмяна). Ответната ПРБ е подала отговор с вх. № 5212642/27.12.2018 г. на молбата за отмяна, който отговор неправилно е приложен в кориците на приложеното към настоящото дело, частно гр. дело № 1391/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В отговора се поддържа, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, като просрочена. Твърди се, че молителят е узнал за влезлите в сила решения най-късно на 05.05.2015 г., когато е депозирал, подписана лично от него, молба с вх. 4883/05.05.2015 г. до главния прокурор за изплащане на присъдените му по делото обезщетения и разноски въз основа на изпълнителен лист от 14.04.2015 г. (преписи от тази молба и изпълнителния лист са представени с отговора). Настоящият съдебен състав не би могъл да извърши преценката по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК относно процесуалната допустимост на молбата за отмяна, преди молителят да е заявил становище дали оспорва и подписа си в молбата с вх. 4883/05.05.2015 г. – с оглед преценката за спазването на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и преди да е представил препис от исковата си молба с вх. № 2029625/26.10.2018 г. – с оглед преценката за наличието на правен интерес от исканата от нето отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение