Определение № 12443 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11520/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на П. В. И. от гр. Плевен, приподписана от процесуалния му представител адв. Ненов, срещу определение № 4668 от 15.10.2025г., постановено по адм. д. № 2140/2025г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което е оставена без разглеждане на основание чл. 159 т. 1 АПК жалбата му срещу отказ, обективиран в писмо изх. № 94 – 25 – 3424/1/ от 19.06.2025г. на заместник кмета на община Банско за извършване на проверка и започване на процедура по премахване на незаконно поставена бариера в поземлен имот /ПИ/ идентификатор № [номер] по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Банско. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда съображения за това, че съдът се е произнесъл по искане, с което не е сезиран и не се е произнесъл по искането, с което е сезиран. Посочва, че в случая административният орган въобще е отказал да разгледа отправеното до него искане, като в тази връзка е сезирал АС – Благоевград с искане да бъде установено в съдебното производство дали бариерата представлява преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ във връзка с чл. 56 ал. 1 т. 2 ЗУТ и съответно дали в тази връзка дължи произнасяне по съществото на искането му. Посочил е, че съдът не се е произнесъл по този въпрос, а е коментирал въпрос, с който не е бил сезиран, поради и което неправилно е приел, че жалбата е процесуално недопустима. Иска оспореното определение да бъде отменено и да делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасянето по съществото на жалбата. Ответникът заместник кмета на община Банско не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АС – гр. Благоевград е приел, че жалбоподателят в производството на 29.05.2025г. е сезирал кмета на община Банско със сигнал вх. № 94 – 25 – 3424 с искане да бъде извършена проверка за законосъобразното поставяне на бариера в частен имот в гр. Банско, граничещ с [улица], респективно за предприемането на действия по премахването й като незаконно поставена. Съдът е приел, че изложеното в искането на жалбоподателя, цитирано по – горе, представлява по съществото си сигнал, съдържащ искане за премахване на незаконно поставен преместваем обект. Посочил е, че в този случая е в преценката на административния орган дали да издаде или не акт по чл. 57а ЗУТ. Приел е, че кметът на общината не е обвързан с искането на подателя на сигнала и дали ще разпореди проверка и ще пристъпи към издаването на акт е изцяло в неговата преценка. Приел е, че кметът действа в условията на оперативна самостоятелност и отказът му да издаде акт за премахване, не подлежи на обжалване. Посочил е и че съгласно чл. 214 т. 3 ЗУТ на обжалване подлежи заповедта за премахване на незаконен сртоеж, на не и отказите да се издаде такава заповед, за разлика от отказите по т. 1 на посочената разпоредба, за които е изрично предвидено, че подлежат на обжалване. Поради и това е приел, че бездействието на органа по искане за издаване на административен акт, утежняващ правната сфера на трето лице, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. По тези съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспореното писмо няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като видно от неговото съдържание с него административния орган уведомява лицето, подало сигнал за започване на производство по чл. 57а ЗУТ относно становището на органа. С писмото не се засягат права и не се вменяват задължения, а същото има уведомителен характер. В ЗУТ няма норма, която да задължава кмета на общината или лицата, на които е предоставил правомощия, да се произнесат по искания за премахване на незаконно поставени преместваеми обект, рекламни или информационни елементи, като упражняването на правомощията по чл. 57а от ЗУТ е служебно и в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан с изложеното в сигналите, включително досежно характера на обекта. Административен акт в тази връзка би бил налице само тогава, когато административният орган е задължен по закон, при сезиране, да издаде акт с конкретно съдържание. В случаите на чл. 57а от ЗУТ по отношение на кмета на общината или оправомощените от него лица, не е налице задължение да се произнесе с акт, съобразно отправеното до него искане. С подаването на сигнал възниква задължение да се направи проверка, но не възниква задължение за издаване на акт със съдържание, поискано от лицата, подали сигнала. Поради това е правилно приетото от съда, че в случая не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол /в този смисъл Определение № 10706 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9334/2013 г., II о., докладчик съдията Е. Кабурова; Определение № 10277 от 27.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2023 г., II о., докладчик съдията М. Милева и др./. Неоснователно е възражението, че съдът се е произнесъл по искане, с което не е сезиран и не се е произнесъл по искането, с което е сезиран. Това е така, тъй като видно от жалбата, по която е образувано съдебното производство, в нея изрично е посочено, че е насочена срещу изричен отказ, обективиран в съобщение отговор изх. № 94 – 25 – 3424/1/ от 19.06.2025г. на заместник кмета на община Банско. Във връзка с гореизложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,