Определение № 6303 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5707/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. Б. и Р. Д. Т., подадена чрез адвокат П. Петкова, против Определение № 1125/09.04.2025 г., постановено по административно дело № 23/2025 г. по описа на Административен съд – Русе. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното определение, като се оспорват изводите, мотивирали съдът да присъди разноски в намален размер спрямо действително извършения, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответната страна, Заместник – кмет по устройство на територията при Община Русе, не изразява становище по спора. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Съдебното производство е образувано по жалба на К. Д. Б. и Р. Д. Т. против Заповед № РД-01-3916/13.12.2024 г. на Заместник – кмет по устройство на територията при Община Русе, с която е наредено премахването на незаконен строеж. С жалбата са представени доказателства за извършени разноски за възнаграждение на наетия адвокат, видно от които К. Б. е заплатил сума в размер на 1000 лева, а Р. Т. сума от 500 лева. Оспорващите са заплатили и дължимата държавна такса в размер на 10 лева за всеки един от тях. След подаване на жалбата, административният орган е упражнил правото си на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК, като е отменил оспорената заповед. Поради отмяна на процесната заповед и на основание чл. 159, т. 3 и т. 4 АПК, съдебният състав е постановил Определение № 414/12.02.2025 г., с което е оставил без разглеждане жалбата на К. Д. Б. и Р. Д. Т. и е прекратил производството по делото. Тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по сторените от оспорващите разноски, по повод тяхна молба, подадена по реда на чл. 248 ГПК е допълнил определението си в частта за разноските, като е осъдил Община Русе да заплати в полза на К. Д. Б. сума в размер на 510 лева, а в полза на Р. Д. Т. сума в размер на 260 лева. Развил е мотиви защо се налага редуциране на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, намалявайки ги на половина, позовавайки се на Решение на СЕС по дело С-438/22 и извършвайки преценка за действителната фактическа и правна сложност на спора, както и на извършените процесуални действия по делото. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано. Правилно съдът е съобразил всички относими за конкретния случай обстоятелства, а именно това, че оспореният административен акт е бил оттеглен от органа в срока по чл. 91, ал. 1 АПК, което последвано от прекратяване на производството в закрито заседание, без провеждане на открити съдебни заседания по делото, без ангажиране на доказателства и без допълнителна процесуална активност от страна на оспорващите, освен подаване на жалбата им. Предвид посочените обстоятелства, обоснована е преценката за действителната фактическа и правна сложност на приключилия спор, която е такава, че позволява прилагайки общностното право и посоченото по-горе решение на СЕС, да се присъди адвокатско възнаграждение под определения минимум, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав не намира основание за отмяна на процесното определение, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,