Решение № 10248 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5411/2017 г.

Решение № 10248 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5411/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от старши юрисконсулт С. К. в качеството й на процесуален представител на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Б. против решение № 315 от 24.02.2017 г., постановено по административно дело № 48/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е: 1) отменена заповед № РД-25-1495/16.12.2016 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Б.; 2) Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение - Б." ЕООД с ЕИК ********* сумата от 50 лева за разноски по делото. Изложени са съображения за недопустимост на първоинстанционното решение в частта му, с която съдът е отменил и точка първа от заповедта, както и за неправилност на същото в останалата му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се на основание чл. 221, ал. 3 от АПК процесното съдебно решение да се обезсили в недопустимата му част и да се прекрати съдебното производство в тази част, а в останалата му част на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК решението да се отмени, като се остави в сила заповед за налагане на санкции № РД-25-1495/16.12.2016 г., издадена от директора на РЗОК - Б., в частта й по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5, като законосъобразна. Претендира се и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Многопрофилна болница за активно лечение - Б." ЕООД, ЕИК *********, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М., в съдебно заседание изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а решението на съда да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. В развилото се първоинстанционно производство по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора. Административното производство е започнало по заповед № РД-25-1244/31.10.2016 г., с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО директорът на РЗОК - Б. е разпоредил извършване на проверка на "Многопрофилна болница за активно лечение - Б." ЕООД, с адрес на лечебното заведение гр. Б., ж. к. Меден рудник, зона А, със срок на проверката до 30.11.2016 г., вид и обхват на проверката - тематична, със следните задачи: 1. контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ в лечебното заведение в съответствие с общите и специални условия на НРД за медицински дейности за 2015 г. и решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК (Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса); 2. Контрол на документацията на пациентите по време на хоспитализация в лечебното заведение. Резултатите от извършената проверка от служители в РЗОК - Б. са обективирани в протокол № 1562/16.11.2016 г., в който е констатирано, че: 1. Задължително здравноосигуреното лице (ЗЗОЛ) К. С. Ц. е била хоспитализирана в лечебното заведение за периода от 04.05.2016 г. до 07.05.2016 г. с история на заболяването (ИЗ) № 3324. В отчетеното направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7) и епикриза към ИЗ № 3324 е било отразено, че пациентът страда от епилепсия с код по МКБ 10 G40.8. За периода на хоспитализацията от него е била изискана и получена потребителска такса за 3 (три) дни в общ размер 17,40 лева (по 5,80 лева/ден), отразена в документ, издаден от лечебното заведение и подписан от пациента. Според проверяващите контрольори, потребителската такса е била изискана неправомерно от лечебното заведение, тъй като съгласно "Списъка на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО", Приложение № 12 от НРД за медицинските дейности 2015 г., пациентите със заболяване с код по МКБ 10 G40 са освободени от заплащане на потребителска такса; 2. В ИЗ № 3992 на ЗЗОЛ Н. М. Д., хоспитализиран от 28.05.2016 г. до 30.05.2016 г., липсва задължителният за всяка клинична пътека документ № 5 "Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване"; 3.) ЗЗОЛ Г. Н. е бил хоспитализиран за периода от 06.05.2016 г. до 09.05.2016 г. с ИЗ № 3378, като в приложеното изследване Ехокардиография от 09.05.2016 г. липсва собственоръчно положено име на специалиста, извършил изследването, съгласно чл. 158, т. 8 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г.; 4. При извършения контрол по КП (клинична пътека) № 175 "Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболяване на мезентериума и ретроперитонеума с голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години" е установено, че ЗЗОЛ Г. Г. е бил хоспитализиран за периода от 12.05.2016 г. до 19.05.2016 г. с ИЗ № 3526, като в приложеното ултразвуково изследване от 12.05.2016 г. липсва собственоръчно положеното име на специалиста, извършил изследването, съгласно чл. 158, т. 8 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г.; 5.) При извършения контрол по КП № 33 "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения" е установено, че ЗЗОЛ Н. М. Д. е хоспитализиран от 28.05.2016 г. до 30.05.2016 г. с ИЗ № 3992, като в приложеното изследване Ехокардиография липсва собственоръчно положено име на специалиста, извършил изследването, подпис и дата съгласно чл. 158, т. 8 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Въз основа на установеното при проверката са констатирани следните нарушения по договора на изпълнителя на медицинска помощ: по точка 1 от протокола установеното е квалифицирано като нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7, чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 179, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2015 г.; по точка 2 е квалифицирано като нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и чл. 190, т. 4 от НРД за медицинските дейности за 2015 г.; по т. 3, т. 4 и т. 5 квалификацията е за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и чл. 158, т. 8 от НРД за медицинските дейности за 2015 г. Срещу протокола е постъпило писмено възражение с вх. № 29-02-984 от 28.11.2016 г., подадено от управителя на "Многопрофилна болница за активно лечение - Б." ЕООД, по което е изразено становище за неоснователност от началника на отдел ДКИОД в РЗОК - Б.. Тъй като в района на действие на РЗОК - Б. не имало създадена арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО, с писмо от 05.04.2016 г. директорът на РЗОК - Б. е поискал от председателя на РК на БЛС (Районната колегия на Български лекарски съюз) в гр. Б. да посочи в писмен вид представители на съюза за участие в арбитражната комисия, в съответствие с решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. С писмо от 26.04.2016 г. председателят на РК на БЛС - Б. е отговорил на запитването с изявление, че РК е решила да не взема участие в арбитражни комисии. Становището на РК на БЛС е било докладвано от директора на РЗОК на управителя на НЗОК, а той от своя страна, е уведомил председателя на УС на БЛС, без да бъде постигнат търсеният ефект - посочване на представители от БЛС за назначаване в състава на арбитражната комисия. Предвид липсата на лекари от БЛС, които да участват в състава на арбитражната комисия, разглеждаща възражението на "Многопрофилна болница за активно лечение - Б." ЕООД, директорът на РЗОК - Б. е разгледал единствено становището на началника на отдел ДКИОД в РЗОК - Б. по подаденото възражение от управителя на лечебното заведение, и въз основа на констативния протокол от 16.11.2016 г., обективирал резултатите от проверката, възложена със заповедта от 31.10.2016 г., на основание чл. 76, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 270 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е издал заповедта за налагане на санкции (№ РД-25-1495/16.12.2016 г.), обжалвана пред първоинстанционния съд. С нея за констатираните пет нарушения, на лечебното заведение - изпълнител по договор за оказване на болнична медицинска помощ, са наложени пет санкции "финансова неустойка", всяка в размер на 200 лева за всяко от нарушенията, като по т. 1. основанието за налагането е чл. 263, ал. 3 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., а по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 санкциите са наложени на основание чл. 265, ал. 3 от същото решение на НС на НЗОК. За да уважи сезиралата го жалба срещу процесната заповед Административен съд - Б. е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - заповедта за налагане на санкции е издадена без надлежно произнасяне на арбитражна комисия по подадено по реда и при условията на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО писмено становище, в което на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, лицето, обект на проверка, е възразило против констатациите на контролния орган, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на издадената заповед. Подложеното на касация съдебно решение е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, в частта му, с която съдът е отменил т. 1 от заповедта за налагане на санкции, като в това отношение наведените доводи от касатора са основателни. В хода на първоинстанционното производство в проведеното на 07.12.2017 г. съдебно заседание процесуалният представител на лечебното заведение изрично е заявил, че не обжалва точка 1 от заповедта, а я атакува само в останалата й част (по точки 2, 3, 4 и 5). Въз основа на това съдът е счел, че жалбата е недопустима по отношение на констатациите и волеизявлението на по т. 1 от заповедта (за ЗЗОЛ К. С. Ц.), поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК с определение № 214/07.02.2017 г. по административно дело № 48/2017 г. е оставил без разглеждане жалбата на лечебното заведение срещу заповедта "в частта относно констатациите и волеизявлението за ЗЗОЛ К. С. Ц. ... и наложена финансова неустойка в размер на 200 лв. (т. 1 от заповедта)", и е прекратил делото в тази част, като това определение не е обжалвано и е влязло в сила. По тези съображения първоинстанционното решение в частта му, с която е отменена и т. 1 от заповед за налагане на санкции № РД-25-1495/16.12.2016 г., на директора на РЗОК - Б., е недопустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено в тази му част, като съдебното производство в същата част подлежи на прекратяване. В останалата си част проверяваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението на Бургаския административен съд в допустимата му част не страда и от пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което в тази му част касационната жалба срещу него е неоснователна. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани и материалнозаконосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че липсата на арбитражна комисия и непроизнасянето на такава по депозираното писмено възражение от "Многопрофилна болница за активно лечение - Б." ЕООД, съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива. Разглеждането на спора от надлежно структурирана арбитражна комисия и произнасянето от нея по депозираното от изпълнителя на болнична помощ възражение срещу направените констатации в протокол № 1562 от 16.11.2016 г., съставлява необходим елемент от производството по установяване на законосъобразността на констатациите на контролните органи и евентуалното налагане на санкции на лечебното заведение. Решението на арбитражната комисия, което потвърждава констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, е материалноправна предпоставка за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. Съгласно чл. 75, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО - изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. С преходната разпоредба на § 45, ал. 1 и 2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 48 от 2015 г.) действието на изменените разпоредби на раздел десети от глава втора, сред които чл. 75 от ЗЗО, е отложено до приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1. Предвидено е, че проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина - контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред, а проверките по ал. 1, налагането на санкции и тяхното обжалване, които са започнали до приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1, също се приключват по досегашния ред. По време на проверката е в сила решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa, обн., ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. Решението е издадено на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО във връзка с неприемане на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2016 г. при условията и в сроковете, определени в ЗЗО, и настъпили промени в действащото законодателство, налагащи изменение и допълнение на съдържащите се в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. изисквания по чл. 55, ал. 2 от ЗЗО. За 2016 г. не е бил приет нов национален рамков договор, поради което и на основание чл. 54, ал. 9 от ЗЗО Надзорният съвет на НЗОК е преценил, че промените в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2. С издаденото решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. са определени правила, съответстващи на законодателните изменения и заместващи съдържащите се в НРД МД 2015 г. изисквания по чл. 55, ал. 2, вкл. по т. 6а (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) - условията и реда за контрол по изпълнението на договорите, и т. 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) - санкции при неизпълнение на договора. Решението има действие на национален рамков договор, поради което следва да се приеме, че изменените разпоредби на раздел десети от глава втора на ЗЗО се прилагат от датата на влизането му в сила 01.04.2016 г. Аргумент в подкрепа на това тълкуване са приетите от НС на НЗОК разпоредби от глава петнадесета. С чл. 271 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. е предвидено в случаите, когато лицето - обект на проверка, оспори констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 253 да изпрати спора за решаване от арбитражна комисия. Арбитражната комисия се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на преписката. На основание чл. 272, ал. 1 директорът на РЗОК издава заповед за налагане на предвидените в решението санкции в случай, че арбитражната комисия е потвърдила констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. В настоящият случай не е взето решение от арбитражна комисия. Причините, поради които не е било осигурено нейното формиране и функциониране, са ирелевантни за правилното прилагане на закона. Заповедта за налагане на санкции по чл. 270, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК е издадена при липса на материалноправно основание - потвърдително решение на арбитражната комисия. Като е отменил заповед № РД-25-1495/16.12.2016 г. (в частта й по точки 2, 3, 4 и 5), издадена от директора на РЗОК - Б., като незаконосъобразна, Административен съд - Б. вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон при стриктно спазване на съдопроизводствените правила (противно на твърдяното в касационната жалба). Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което постановеното от съда решение в допустимата му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция (това, че първоинстанционният съд се е произнесъл по същество и по отношение на тази част от заповедта, срещу която вече е нямало висяща жалба, не ангажира отговорността за разноски на първоначалния жалбоподател - ответник в настоящото производство), а ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,